![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
— Организираме протестна демонстрация. Срещу тази простотия ГБП. Не успяхме да спрем унищожаването, но пък виж само. Имаме влизането ти на видео. — Екранът показа някаква гледка от северната част на кампуса. Малка фигура, която можеше да е Робърт Гу, влизаше през товарната рампа. — Не знам как си минал през сигурността.
— И управата се чуди същото — намеси се младият мъж, който бе довел Робърт тук, седна зад едно бюро и започна да изтръсква късчетата хартия от косата и тениската си — на нея пишеше „Много съм гаден“. Забеляза погледа на Робърт и добави: — Здравейте, професор Гу. Аз съм Карлос Ривера, служител на библиотеката. — Тениската му се промени и избеля, което поне скри хартиените остатъци.
— И ти ли си част от това унищожение? — Внезапно се сети за парчето страница, което бе прибрал, и го сложи на масата. Може би щеше да познае от коя книга е.
— Не, не — каза Паркър. — Карлос ни помага. Всъщност повечето библиотекари се съпротивляват на това, с изключение на администрацията. Но като гледам как премина през охраната, може би и там имаме симпатизанти. Ти си известен човек, Робърт, и бихме могли да ползваме твоя видеоматериал.
— Но аз… — Робърт щеше да каже, че няма камера, но се сети за дрехите си. — Добре, но някой трябва да ми покаже как става.
— Няма проблем — каза Ривера.
— Използваш онази гадна Епифания, нали? Ще трябва някой да ти помогне. Дрехите уж трябва да са за удобство, но предимно помагат на другите да ти се бъркат в живота. Аз предпочитам проверените решения. — Той потупа лаптопа. Робърт си спомняше този модел. Преди двадесетина години беше върхът на техниката — осем на десет инча, плосък екран и малка камера. Сега дори на него му изглеждаше като праисторическо животно. „Как въобще се съвместява с модерната магия?“
Паркър се обърна към библиотекаря.
— Как е успял да проникне в сградата?
— Во бу жидао.
— Пак говориш на китайски, Карлос — изръмжа Томи.
— Извинявайте. Бях армейски преводач през войната — каза той, сякаш това обясняваше всичко. — Не знам как е влязъл, професор Паркър. Видях го, когато вървеше във Варшавски Хол. Използвах някои от камерите на охраната. Но вие видяхте, дори когато отиде при машините, нямаше кой да го спре. — Ривера се обърна към рафтовете с книги. — Може би деканът има и други хора наоколо.
Зад лавиците се показа стар мъж.
— Знаеш, че нямам, Карлос. — Приближи се до прозореца, без да поглежда Робърт. „Аха, ето къде изчезна Уини през последните седмици.“ Блънт продължи да гледа демонстрантите. — Спряха да пеят. Вече знаят за Гу, нали?
— Въпреки че още не сме пуснали филмчето, наоколо има много журналисти. Поне три източника са го идентифицирали.
Робърт опита свиването на рамене, което според Хуан щеше да пусне местните новини, но получи само реклами. А Шариф все още мълчеше.
След малко Блънт се дръпна от прозореца и седна на масата. Все още не бе погледнал Робърт. Тук не изглеждаше толкова уверен, като в часовете на Чумлиг. „Откога не сме играли малките си политически игрички?“ Робърт го изгледа сурово. Трябваше да пусне търсене за него… а и едно време подобни погледи много го изнервяха.
— Добре. — Блънт кимна на Паркър. — Кажи на протестиращите да се ориентират към приключване. Нали се сещаш, интервюта и мнения.
— Ами мистър Ново развитие? — Томи посочи Робърт.
Блънт най-сетне го погледна и Епифанията започна да намира данни: „Гугъл Биоизточник“ Уинстън К. Блънт, магистратура по английски в Сан Диего 1971, докторат в УКЛА 1973, доцент в Станфорд 1973–1980, професор и декан на факултета по литература и изкуства в Сан Диего 1980–2012. [Биография, Речи, Любими неща]…
— Уини, значи още си в играта?
Лицето на Блънт пребледня, но той отговори спокойно:
— Моля те, наричай ме Уинстън или декан Блънт. — Едно време реагираше и на „Уин“. Точно Робърт му го бе измислил.
Гледаха се мълчаливо няколко секунди, после Блънт попита:
— Как така мина покрай охраната?
Робърт се засмя.
— Просто влязох. Аз разбирам най-малко от всички, Уинстън. — Къде ли бе изчезнал Зулфи Шариф?
Томи Паркър вдигна поглед от лаптопа.
— Ето информацията за Робърт Гу. Бил е в тежко състояние почти четири години. Излекуван е наскоро. — Обърна се към Робърт. — Леле, почти си щял да умреш! Но явно си извадил голям късмет. И така, какво те води тук точно в този ден?