Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Червения вълк [bg]
Червения вълк [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Червения вълк [bg]

Электронная книга - «Червения вълк [bg]». Краткое содержание книги:

Изминала е почти една година от събитията, описани в „Жената, която трябваше да умре“ (ИК „Колибри“, 2002 г.), и репортерката Аника Бенгтзон все още е измъчвана от кошмари, след като се е разминала на косъм от смъртта като пленница на Бомбаджията. В службата отношенията с главния редактор Андерс Шюман са се обтегнали, а у дома тя и съпругът й се отчуждават все повече. Сякаш животът на всички е продължил, но без нея. Неспособна да се отърси от преживения ужас, Аника открива, че се чувства жива и на себе си единствено когато е потънала до уши в работа. В края на шейсетте е извършена една от най-дръзките терористични атаки в историята на Швеция — взривен е изтребител в силно охранявана военна база, ала извършителят така и не е заловен. Въпреки възраженията на шефа си Аника заминава за северния град Люлео, решена да изтупа прахта от случая с трийсетгодишна давност, но вместо това попада на нов — Бени Екланд, колегата журналист, който е обещал да й съдейства в разследването, е загинал в привидно тривиална злополука. Вярна на инстинктите си, Аника започва да търси връзка между атентата и смъртта на Бени, без да подозира, че се е натъкнала на гнездо на усойници. Сред мрачните силуети на западащия провинциален град дълги години се е спотайвала една тайна, която отприщва помитаща вълна от насилие.
1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 150
Перейти на страницу:

17

Берит Хамрин чука на стъклената й врата, открехва я и проточва шия през процепа.

— Гладна ли си?

Аника дръпва ръце от клавиатурата и обмисля възможността да се откъсне за малко от работата.

— Не.

Берит отваря по-широко вратата и влиза.

— Трябва да се храниш — заявява твърдо тя. — Боже, каква кочина. Как можеш да работиш в подобен безпорядък? Нямаш ли закачалка? — Берит вдига горната дреха на Аника. — В стола предлагат лазаня. Вече запазих две порции.

Аника излиза от системата, за да не се изкуши някой да й чете бележките или да изпраща фалшиви съобщения от нейно име.

— Какво правиш днес? — пита колежката си тя, за да отклони вниманието й от заобикалящия ги хаос.

Берит е временно прехвърлена от криминалния към политическия отдел заради предстоящите избори в Европейския съюз.

— А, отразявам последното мерене на пишки — отвръща тя с въздишка. — На практика нищо не се случва, но хората заемат позиции, водят междупартийни дебати, търсят различия в становищата там, дето ги няма.

Аника се засмива, преди да последва Берит извън стаята.

— Вече виждам дебело заглавие: Тайната игра на ЕС, а отдолу размазана снимка на слабо осветен прозорец в държавно учреждение.

— Май работиш тук от твърде дълго време — казва Берит.

Аника затваря зад себе си и се упътва към стола. Докато върви подир Берит, светът изглежда управляемо и сигурно място, подът е устойчив, няма място за съмнения.

Помещението за хранене е наполовина празно и слабо осветено. Най-силният източник на светлина са редица прозорци в противоположния край. Лицата на хората не се виждат, само силуетите им.

Сядат край маса с изглед към паркинга, а пред тях димят чинии с лазаня, претоплени в микровълновата.

— Върху какво работиш? — пита Берит, след като омита пластмасовата чиния.

Аника човърка с подозрение пластовете тесто.

— Убийството на оня журналист — отговаря тя — и нападението над F 21. Полицията разполага със заподозрян. От сто години насам.

Берит вдига вежди, улавя парченце кайма, което се опитва да падне от ъгълчето на устните й, и подканя приятелката си с вилицата.

— Казва се Рагнвалд, някакъв тип от долината на Турне, който се изселва на юг, след това пък се връща, за да стане терорист, а сетне бяга в Испания и влиза в ЕТА.

Берит не изглежда ентусиазирана.

— И кога става това?

— В края на шейсетте или началото на седемдесетте.

— Хм — сумти Берит. — Сладки революционни години. Купища народ вярваше, че тероризмът може да освободи масите, и то не само из нашите среди.

— Кои са твоите среди?

— Виетнамски бюлетин — казва Берит, докато чегърта мазното дъно на чинията. — Нали съм ти казвала, че така се захванах с журналистиката.

Аника рови безмълвно в неуслужливата си памет.

— И кои среди се захванаха с тероризъм тогава?

Берит се вторачва в недоядената порция на Аника.

— Няма ли да ядеш?

Аника поклаща глава. Приятелката й въздъхва и оставя приборите на масата.

— Ще донеса кафе — съобщава тя и става.

Аника остава на място, гледа колежката й да застава на опашката с щръкнала на врата къса коса, олицетворение на спокойствието. Усмихва се, когато Берит се връща с плавна походка и две кафета с малко бисквити в ръце.

— Глезиш ме вече — оплаква се тя.

— Кажи сега за терориста.

— Ти ми кажи за шейсетте — парира Аника.

Берит оставя внимателно чашите върху масата и поглежда остро Аника.

— Добре — съгласява се тя, сяда и пуска две бучки захар в чашата си. — Стана така. През шейсет и трета настъпи официалният разрив между комунистическите партии на Съветския съюз и Китай. Този разкол се отрази върху всички комунистически движения по света, включително нашето. Шведската компартия се разцепи на три.

Вдига във въздуха ляв показалец.

— Десни, водени от Хермансон. Те се дистанцираха както от сталинистите, така и от маоистите, за да стигнат до нещо като старомоден ревизионизъм, който спокойно можем да приемем и като социалдемокрация. Те са днешната Лява партия, с почти десет процента депутатски места в парламента.

1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)