Боен ястреб [bg]

12.

15 октомври,

20:17 източно лятно време

Кингспорт, Тенеси

Преследван от призраци и изправен пред враг без лице, Тъкър направи всичко възможно да стигне до мястото на срещата възможно най-бързо. След като се спусна от планината и остави трупа на Санди където беше — засега, — се обади на Джейн и ѝ каза, че трябва да се срещнат.

Тя предложи една крайпътна закусвалня в Кингспорт, Тенеси, на четиристотин километра северно от мястото, на което бе убита Санди. Тъкър се досещаше защо е избрала Кингспорт. Градът беше по средата между Хънтсвил и Вашингтон. Най-вероятно Джейн се криеше във Вашингтон, защото познаваше града добре.

Днес се надяваше да разбере точно защо се крие. И от кого.

Беше време да получи отговори.

Тласкан от желанието да узнае, стигна до Кингспорт за по-малко от четири часа и спря на паркинга на заведението край шосе 81. Мястото беше обзаведено в стила на петдесетте. Когато влезе, издрънча камбанка. Прозвуча дразнещо силно — но поне отговаряше на обстановката. Сепаретата бяха тапицирани с червена винилова материя, масите бяха от гетинакс на квадратчета с лъскави лайстни. Както обикновено, той обясни на келнерката, че кучето е служебно, и отиде до сепарето, където вече го чакаше Джейн.

Толкова късно вечерта заведението беше полупразно. Чуваше се подрънкване на прибори в порцелан и приглушени разговори.

Чудесно.

Седна при Джейн. Беше сложила Нейтън на детско столче до себе си. В момента детето разглеждаше отражението си в една лъжица.

Джейн стана и прегърна Тъкър.

— Радвам се да те видя — прошепна в ухото му, после се отдръпна и огледа лицето му. — Ранен си.

Тъкър сви рамене.

— Влиза в длъжностната характеристика.

Джейн опипа драскотините по челюстта му, после хвана брадичката му и завъртя главата му настрани. Намръщи се на превръзката на ухото.

— Ако попитам, предполагам, че няма да ми кажеш истината?

— Всъщност ще ти я кажа. Малко по-късно обаче.

— Хм. — Джейн се наведе и погали Каин за поздрав. — Ти нали трябваше да го пазиш от неприятности.

— Правя каквото мога.

Джейн се засмя.

— Говорех на Каин.

И махна на кучето да влезе в сепарето. Каин се настани между Тъкър и Нейтън.

Момчето го посочи с пръст и каза:

— Куте!

— Куче, скъпи — поправи го меко Джейн.

— Куте, скъпи!

Джейн поклати глава примирено.

— Е, почти същото е.

Нейтън вдигна пръст към Тъкър и каза:

— Здласти!

— Ти си здласти.

Изглежда, отговорът не беше достатъчно добър за момчето и то насочи вниманието си към Каин — размаха пръсти пред муцуната му. Каин ги близна. Кискането показа, че това е много по-забавно.