Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

— Не, за млада дама би било много рано! Знаете ли, в седем часа водата беше още доста студена, единадесет градуса... След топлината от леглото реже малко като нож...

— Отгде пък знаете, че искам да се къпя в хладка вода, мосю? — И Тони седна до масата. — Вие сте държали кафето топло, госпожо Шварцкопф!... Ще си налея сама… много благодаря!

Домакинята гледаше как гостенката ядеше първите хапки.

— Добре ли спахте първата нощ, мамзел? Да, боже мой, дюшекът е напълнен с морска трева... ние сме прости хора... А сега ви желая добър апетит и весел предиобед, мамзел. На плажа сигурно ще срещнете познайници... Ако ви е приятно, синът ми ще ви придружи. Моля да ме извините, че не мога по-дълго да ви правя дружина, но трябва да се погрижа за яденето. Ще имаме пържена наденица... Приготвяме я колкото можем по-хубаво...

— Ще ям мед на пита — каза Тони, когато двамата останаха сами. — Виждате ли, човек поне знае какво поглъща!

Младият Шварцкопф стана и сложи лулата си върху перилата на верандата.

— Пушете си, пушете! Не, това съвсем не ме смущава. Когато у дома седна на закуска, в стаята винаги се носи вече дим от пурата на папа... Кажете — попита тя неочаквано, — вярно ли е, че едно яйце се равнява на сто двадесет и пет грама месо?

Той цял се изчерви.

— Подбивате ли се собствено с мене, госпожице Буденброк? — попита той с някаква смесица от смях и яд. — Снощи баща ми ме мъмри, че неуместно показвам учеността си и си придавам важност, както се изрази той...

— Но аз попитах съвсем безобидно! — Тони беше толкова слисана, че за миг спря да яде. — Придавате си важност ли? Как може да се каже подобно нещо! Аз на драго сърце бих желала да науча нещо... Боже мой, виждате ли, аз съм истинска гъска! У Зеземи Вайхброт винаги бях една от най-ленивите. А вие, струва ми се, знаете много...

В себе си тя помисли: „Придаване важност ли? Когато се намира в чуждо общество, човек се разкрива от най-добрата си страна, подбира думите си и се стреми да бъде харесан — ясно...“

— Е да, равни са до известна степен — каза той поласкан — Що се отнася до известни хранителни вещества...

След това, докато Тони закусваше и младият Шварцкопф продължаваше да пуши лулата си, започнаха да бъбрят за Зеземи Вайхброт, за пансионерските години на Тони, за приятелката й Герда Арнолдсен, която сега пак си беше в Амстердам, и Армгарда фон Шилинг, чиято бяла къща можеше да се види от плажа, поне при ясно време...

По-късно, свършила с яденето и изтривайки устата си, Тони посочи с очи вестника и попита:

— Има ли нещо ново?

Младият Шварцкопф се засмя и поклати с подигравателно съчувствие глава.

— Ах, не... Какво ли може да има?... Знаете ли, тези „Градски известия“ са жалко вестниче!