Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Майка му го слушаше нежно и после се мъчеше да прочете в лицето на Тони впечатлението, предизвикано от думите му. Обаче старият Шварцкопф каза:
— Хайде господин докторе, стига си се надувал с твоята обмяна на веществата. Това съвсем не ни занимава.
Момъкът се засмя и погледна в чинията на Тони, като отново се изчерви.
Влекачният командир назова два-три пъти малкото име на сина си, но Тони нито веднъж не можа да го разбере. Беше нещо като „Моор“ или „Морд“ — невъзможно да се различи в разлятото и долнонемско произношение на бащата.
Като свършиха с яденето, Дидерих Шварцкопф отметна назад полите на сюртука си далеко от бялата жилетка и примижа доволно срещу слънцето;, той и неговият син запушиха късите си дървени лули, а Том се посвети отново на цигарите си. После младите хора се впуснаха в оживен разговор за някогашни училищни случки, в които и Тони радостно взе участие. Споменаха за господин Щенгел... „Трябва да нарисуваш линия, а какво рисуваш ти? Рисуваш черта!“ Жалко, че го нямаше Кристиан, той умееше да го казва много по-добре…
Веднъж Том каза на сестра си, като посочи цветята пред нея:
— Господин Грюнлих би казал: „Тези цветя гиздят неизказано!“
Тони се изчерви от гняв, мушна го в ребрата и хвърли плах поглед към младия Шварцкопф.
Днес бяха чакали необичайно дълго кафето й останаха дълго време на масата. Беше вече шест и половина, отвъд над „Привала“ започна да се спуска вечерният здрач; капитанът стана.
— Е, ще ме извините — каза той. — Имам още малко работа във влекачната служба... ще вечеряме в осем, ако ви е приятно... а негли днес малко по-късно, Мета, а?... А ти — и той отново назова малкото име — стига си седял тук... Върви и се позанимай пак с кокалите си! Мамзел Буденброк сигурно ще вади нещата си от куфара... Или ако гостите искат да отидат на плажа... Не им пречи!
— Боже мой, Дидерих, защо да не поседи? — каза кротко и укорно госпожа Шварцкопф — И ако гостите намислят да отидат на плажа, защо да не отиде с тях? Та той е във ваканция, Дидерих!... И мигар да не се порадва на гостите ви?
ГЛАВА ШЕСТА
На другата сутрин в малката спретната стая с мебели, облечени в светла басма на цветя, Тони се събуди с онова възбудително и радостно чувство, с което отваряме очи сред нови житейски условия.
Тя седна в леглото, обви с ръце коленете си, облегна назад разрешената глава, примижа към тясната ослепителна ивица дневна светлина, която струеше в стаята между затворените капаци, и изрови бавно из паметта си вчерашните преживелици.
Нито една мисъл не докосна особата на господин Грюнлих. Градът, грозната сцена в стаята с пейзажите и внушенията на семейството и на пастор Кьолинг останаха далече зад нея. Тук тя ще се събужда всяка заран напълно безгрижна. Тези Шварцкопфови бяха великолепни хора. Снощи пиха истинско портокалово боле и се чукнаха за честито съжителство. Бяха се развеселили много. Старият Шварцкопф разказа морски случки, а младият им син описа Гьотинген, гдето следваше. Но странно беше, че тя все още не знаеше малкото му име! Беше внимавала напрегнато на вечерята, но вече никой не го назова; а не беше пристойно да пита. Замисли се напрегнато... Боже мой, как се казваше този момък? Моор... Морд?... Впрочем той бе й се понравил, този Моор или Морд. Как добродушие и шеговито се засмя, когато помоли за вода и наместо това каза няколко букви с числа зад тях! Старият много се разсърди. Да, това било научната формула на водата... разбира се, не на тая вода, защото формулата на тая травемюндска течност сигурно била много по-сложна. Всеки миг може да намериш в нея някоя медуза... Висшето началство има свои собствени понятия за сладка вода... Бащата отново го укори, че говори с пренебрежителен тон за началството. Госпожа Шварцкопф постоянно диреше да прочете по лицето на Тони възхита към сина си; и наистина той говореше много забавно, в едно и също време весело и учено... Младият господин се позанима доста много с нея. Тя му се оплака, че през време на яденето главата й се сгорещявала... Какво отговори той? Поогледа я и каза: да, артериите над слепоочията са пълни, но това не изключва възможността в главата й да няма достатъчно кръв или достатъчно червени кръвни телца... Може би е малко малокръвна...
От стенния часовник с дърворезба изскочи кукувица и изкука много пъти ясно и глухо.
— Седем, осем, девет — отброи Тони. — Ставай!
Тя скочи от леглото и блъсна капаците на прозорците. Небето беше малко заоблачено, но слънцето грееше. Погледът стигаше отвъд светлинните знаци и маяка далеко над къдравото море, което вдясно беше ограничено от дъгата на мекленбургския бряг и се ширеше на зеленикави и сини ивици, докато се слееше с омарата на хоризонта.