Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
С бързина, която я остави без дъх, той я взе на ръце и излезе през вратата, притискайки я здраво към себе си. Главата й бе заровена на гърдите му, и тя усещаше ускореното биене на сърцето му, докато я носеше към тяхната спалня. Бруно го следваше по петите.
Стаята беше осветена от една-единствена свещ, поставена на фина масичка до леглото. Люсиен не забави крачка, докато не стигнаха до леглото. Той я постави внимателно на крака и свали роклята й с опитни движения, които подсказаха на Карес, че тя едва ли е първата жена, която съблича. Люсиен не бе произнесъл нито една дума след своята заповед в салона, но ръцете и устните му използваха свой собствен език, който всяка част от тялото й разбираше.
Стонът, който се изтръгна от гърлото й, беше смесица от опасение и страст. Люсиен никога не бе изглеждал толкова странен, както когато езикът му следваше пътя на неговите ръце по втвърдените й гърди и очертанията на гърба й, смъквайки остатъка от дрехи по тръпнещото й тяло. Крайниците й се подчиняваха на движенията на неговите силни, настойчиви ръце, които й правеха знак да свали роклята си, корсета и ризата си, които падаха едно по едно като листа, носени от вятъра.
Той имаше вид на обсебен мъж, когато се наведе, за да свали сатенените пантофки от краката й. Дъхът заседна в гърлото й, щом започна да смъква копринените чорапи от стройните и бедра. Устните му целуваха, галеха нежната им вътрешна част и трапчинките на коленете й.
Един алабастров лъч лунна светлина се стичаше през дантелените завеси на френската врата и се отразяваше в продълговатото огледало, окачено между двата прозореца в рамка от палисандрово дърво. Карес видя фигурата на жена, застанала пред коленичил мъж, който бе притиснал устни към нежната, с цвят на слонова кост, кожа на нейния корем. Тя установи изумена, че именно нейните ръце, заровени в абаносовата коприна на косата му, го притискаха към нея, че точно нейното голо тяло, изпънато срещу него, търсеше всеки нюанс от умелото му прелъстяване.
Отражението на палавата жена в сребърното огледало я изпълваше със странна вътрешна възбуда. Сякаш от нея бе паднала маска, прикривала досега една потискана част от съществото й, че в тази странна къща й бе позволено да се почувства свободна под опеката на господаря на Сан Рьогре.
След това един облак премина през опаловата сфера, движеща се ниско по нощното небе, и замъгли живата картина на тяхната страст, отразена в стенното огледало. Единствено трепкащият кръг от светлината на свещта бе останал в мрачната стая, изпълнена сега с аромата на лилии от пламналото тяло на Карес. Тя цялата гореше от допира на Люсиен и усещането за него. Страховете и въпросите бяха избягали под напора на страстта, с която той я бе покрил. Сега единствено усещанията имаха значение.
Той се изправи на крака, извисявайки се над нея, след което бързо съблече дрехите от своето стройно тяло, като със силата на погледа си не й позволяваше да помръдне. Имаше нещо дивашко в тези огнени, несмирими черни очи, които проникваха в стаените й дълбини. Именно онази част от него, която търсеше чистото удоволствие, сега бе отразена в дълбочината на тези тъмни очи.
Люсиен я хвана за ръка и я привлече към балдахина и точно тогава луната се измъкна иззад облака, за да огрее отново в стаята. Той дръпна бързо кадифения шнур и ефирната материя на предпазната мрежа обгради леглото като с мъгла. После те сплетоха тела върху меките ленени чаршафи, неговите мускулести, мъжествени крака се увиха около стройните й бедра.
Нейните нежни пръсти се протегнаха към панделката, която държеше опашката му и я развързаха, позволявайки на косата му да се разсипе по дланите й. После тя изпъна гърдите си, за да ги поднесе към търсещите му устни. Въздишка на удоволствие изпълни задушната нощ, когато езикът му обиколи стегнатото розово връхче, пулсиращо при неговото докосване. Силните ръце не й позволяваха да се изскубне от пламенните му устни, от настойчивостта на неговото желание.
Но Карес и не търсеше начин да се откъсне, защото тя искаше да изпита всяко усещане, което Люсиен можеше да изтръгне от нейното наскоро пробудило се тяло. Самотата, безутешността бяха изчезнали, бяха се стопили в утехата на неговата прегръдка.
— Моята красива съпруга — прошепна той, а устните му търсеха шията й, за да се изкачат после до устата й и да я обладаят с една силна, опияняваща целувка, която бе балсам за нараненото й сърце.
Нищо не би могло да й навреди, докато беше с него. Тук, в неговите силни ръце, тя бе намерила убежище, тихо пристанище сред бушуващите щурмове на своя живот.