Ресторант „На края на Вселената“
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саркис Асланян
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Ресторант „На края на Вселената“». Краткое содержание книги:
Ако Артър Дент се намираше в радиус от пет мили от силозите с високоговорители, то последната му мисъл, преди да издъхне, щеше да бъде, че както по размери, така и по вид звукоусилвателните конструкции силно напомняха на Манхатън. Стърчащите от силозите гроздове от неутронни фазови говорители се извисяваха чудовищно на фона на небето и скриваха от погледа струпаните един връз друг плутонови реактори и сеизмични усилватели зад тях.
Заровени дълбоко в бетонни бункери под града от високоговорители, се намираха инструментите, които музикантите щяха да програмират от своя кораб: огромната фотонна Аджуитара, бас детонаторът и мега гръмкият комплект ударни инструменти.
Щеше да бъде шумен спектакъл. На борда на грамадния команден кораб цареше трескаво оживление и възбуда. Лимузината на Хотблек Десиато — просто една попова лъжичка до него — бе пристигнала и скачена към него и в момента превозваха блаженопочившия господин надолу по високия сводест коридор, за да се срещне с медиума, който щеше да приема неговите психични импулси и да ги предава на клавиатурата на Аджуитарата.
Въпреки огромните разходи по пътуването им от Максимегалон бяха докарани един лекар, един логик и един ихтиолог, за да вразумят главния солист на състава, който се бе заключил в банята с цял флакон приспивателно и отказваше да излезе, докато не му приведат неопровержими доказателства, че не е риба. Басистът обстрелваше с картечница спалнята си, а барабаниста изобщо го нямаше на борда.
В резултат на предприетите трескави разследвания се установи, че се намира на един от плажовете на Сантрагинус У на повече от сто светлинни години оттука, където, твърдеше той, се чувства щастлив от половин час насам с новия си приятел — едно малко кръгло камъче.
Менажерът на състава беше напълно доволен. Това означаваше, че за седемдесети път по време на това турне на тимпаните ще бъде робот следователно чинелите ще бият в такт.
Субетерът гъмжеше от разговорите на техниците, които изпробваха каналите на говорителите, и тъкмо този шум се препредаваше във вътрешността на черния кораб. Зашеметените му обитатели лежаха долепени до стената в дъното на кабината и слушаха гласовете по говорителите.
— Окей, включвам девети канал — каза нечий глас, — изпробва се петнайсети канал…
На кораба се разнесе отново умопомрачителният тътен.
— Канал петнайсет А в изправност — обади се друг глас.
Намеси се и трети глас.
— Черният кораб е в готовност — каза той. — Изглежда много добре. Ще се получи красив сблъсък със Слънцето. Чува ли ме компютърът на сцената?
— Чувам ви — отговори гласът на компютъра. — Вземи под контрол черния кораб. — Черният кораб е програмиран да се движи по фиксираната траектория. Чака сигнал.
— Двайсети канал проба, проба.
Зейфод с един скок прекоси кабината и започна да върти вълните на субетерния радиопредавател, докато поредният умопобъркващ грохот се стовари върху тях. Той стоеше и трепереше.
— Какво — каза Трилиън с тих, едва доловим глас, — какво означава това, какъв сблъсък със Слънцето?
— Това означава — каза Марвин, — че корабът ще се сблъска със Слънцето. Сблъсък със Слънцето. Какво по-ясно от това? Какво друго може да се очаква, щом откраднахте предназначения за тази цел кораб на Хотблек Десиато?
— Откъде знаеш — попита Зейфод с глас, който щеше да накара дори един снежен гущер от Вега да потрепери от студ, — че това е корабът на Хотблек Десиато?
— Много просто — отговори Марвин. — Аз му го паркирах.
— Тогава защо… не… ни… каза!
— Ти каза, че искаш силни усещания, приключения и фантастични преживявания.
— Но това е ужасно — каза Артър съвсем не на място в настъпилата пауза.
— И аз това казах — съгласи се Марвин.
По друга вълна субетерният радиопредавател предаваше някаква редовна програма, която сега звучеше в кабината.
— …и времето е чудесно за концерта днес следобед. Намирам се тук, пред сцената — излъга репортерът, — насред Ръдлитската пустиня и с помощта на супербиноптичния си бинокъл едва успявам да обхвана огромната публика, тръпнеща в очакване, чак до хоризонта около мен. Зад мен се извисяват като стръмни канари високоговорителните кули. Високо над мен Слънцето си грее и дори не знае какво ще го цапардоса. Активистите от движението за опазване на околната среда обаче знаят какво ще го цапардоса, те твърдят, че концертът ще причини земетресения, приливни вълни, урагани, непоправими щети на атмосферата и други подобни ужасии, каквито природозащитниците постоянно предричат. Но току-що получих едно съобщение, че представител на „Бедствен район“ се срещнал с активисти от движението днес по обяд и ги застрелял до един, тъй че сега нищо не пречи на…