Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Никога не е прекалено рано да се вербализират тези две истини и да се повтарят често на детето, както и, пред него, на други лица. Всяко кърмаче има право на своята истина. Така възрастният, чиято мисия е да го възпита, вгражда телесния му живот в символния му живот.
Трети етап. Придаване на стойност на момичето като такова чрез думи като: „Ти си вече голямо момиче, вече си дама“ и т.н. фалическата функция на либидото означава, че всичко, което има етическа и естетическа стойност позволява да се извърши възприятиен обмен между майката и детето — добро, зло, хубаво, грозно, прекрасно, силно, слабо, не добро, лошо и пр. Затова наличието на означаващи думи за всички части на тялото му, както и за половия му орган, е важно, тъй като неназованото е нищо. Важно е и това означаващо да не е дума с отрицателен смисъл, който детето по-късно да разбере. Спомням си за едно момченце, което наричаше половия си орган „моя грях“. Такова име му бяха дали. Жалко е да се учат децата на такива смешни думи. Толкова е просто да се каже пенис или вулва. Може впрочем, както за името, така и за половия орган да има прякор при условие, че истинското означаващо е известно на детето.
Щом момиченцето придобие двигателна автономност в поведението си, необходимо е при възможност да се свързва това поведение с интуитивното понятие, че всичко е в реда на нещата, че е добре да иска да действа като мама, като дама. Така например момиченцето много рано се чувства привлечено от баща си и от мъжете; вместо да му се подиграваме, добре е да му се внуши чрез някоя реплика, че майка му одобрява това. През този период на развиваща се наблюдателност и двига-телност, детето съвсем естествено започва да проучва тялото си. Важно е в такъв момент да се назовават всички части на тялото му и без колебание половия му орган.
Четвърти етап. Чрез тези проучвания еротизацията на гениталните части започва рано, но ако никаква дума не се употреби за половия орган, еротизиращото му манипулиране понякога става компулсивно. Когато детето проявява видимо удоволствие от гениталната мастурбация, необходимо е майка му да назове мястото, където самата тя изпитва видимо удоволствие и да му каже: „Там си истинско момиче, там си като мама.“ Обикновено това е достатъчно, за да нарцисизира момичето, да придаде значение на възприятията му и да попречи на зараждането на компулсивна мастурбация, по време на която то може да се отнесе в мечтания и да загуби интерес към външния свят. Още щом проговори и ако изпитва доверие към възрастния, детето заявява, че има дупка и пъпка. „Точно така“, би трябвало да отговори възрастният, без да се ужасява. Никое дете не прибягва до мастурбация, извън момента на заспиването, ако не се отегчава. Мастурбацията може да е орална (смучене на палеца), анална (игра на задържане или изхвърляне на изпражненията) или да се състои в опипване на ануса (игра с изпражненията) — всички тези еротични игри от ранната възраст запълват липсата на по-диференцирани символни отношения с майката. И наистина, ерогенните зони са места на присъствие и на приятен обмен с майката и ако детето не получи необходимото възпитание в смисъл на психодвигателно обучение и умение да изразява с думи и жестове всичко, което го интересува наоколо, то е принудено да се върне към опипване на тялото си и на ерогенните му зони. Сексуалното възпитание на най-малките, освен точните думи, обозначаващи всички области на тялото му, включително ерогенните зони, се състои в това да се развие сръчността на краката, ръцете, тялото, гласа, устата му. Това са всички дейности, необходими за поддържането на детето, за храната му, които, помагайки му да развива пренесените си върху обекти нагони, му спестяват дехуманизиращото връщане към извънвременното и неразчленено тяло. Обучението в сфинктерен контрол, както често съм казвала, трябва да бъде напълно изоставено. Точните думи за изпражненията, за изхвърлянето им, точните думи за смяната на пелените, всичко това е напълно достатъчно. Точните думи, обясняващи на детето, когато задава на възрастния въпроса „Къде отиваш?“ и възрастният му отговаря, че отива в тоалетната, за да „се изака“ и той, са предостатъчни за сфинктерното образование на детето. Истинското възпитание не се състои в това да се попречи на детето да се цапа или да се принуди то към ритмич-ност в дефекацията; то се състои в пренасянето върху сръчността на способността за овладяване и двигателен контрол, който от само себе си, благодарение на съзряването на централната нервна система, достига до континенцията, без тя да е била изисквана. Само човеците са способни да се изпускат по-дълго, отколкото тялото им го изисква; и това не би се случвало, ако чистотата не им бе налагана в отношенията с майката.