Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Още преди слънцето да залезе, Грей се беше настанил на един балкон на втория етаж на „Скандик Хотел Веберс“. Хотелът беше от другата страна на улицата, точно срещу аукционна къща „Ергеншайн“, съвременна четириетажна сграда, която приличаше повече на художествена галерия с модерния си датски минималистичен стил, цялата от стъкло и избелено дърво. Търгът щеше да се проведе в сутерена.
И, дай Боже, скоро.
Грей се прозина и се протегна.
Рано следобед се беше отбил в първия си хотел, колкото да си събере набързо наблюдателното оборудване и да си плати сметката. После, под ново име и с нова кредитна карта, се регистрира в този хотел. Оттук се откриваше панорамна гледка към градския площад, а от балкона на стаята си чуваше далечния шум и музика от градините „Тиволи“, един от най-старите увеселителни паркове в града.
Пред него стояха отворен лаптоп и изяден наполовина хотдог, купен от уличен продавач. Единственото му ядене днес. Въпреки общоприетото мнение животът на оперативния работник не се изчерпваше само с казината в Монте Карло и добрите ресторанти. Но пък хотдогът беше страхотен, нищо че струваше почти пет американски долара.
Изображението върху екрана на лаптопа потрепна, когато чувствителната към движение камера засне серия бързи снимки. Вече беше уловил двайсетина участници — колосани банкери, друг евробоклук, който не заслужаваше внимание, трио джентълмени с бичи вратове, лъскави костюми и „мафиот“, щамповано на челата; дундеста жена с професионално облекло и квартет новобогаташи с бели костюми и еднакви моряшки шапки. Разбира се, последните говореха на американски английски. При това на висок глас.
Грей поклати глава.
Едва ли се очакваха още много хора.
Дълга черна лимузина спря пред аукционната къща. Двама души слязоха на тротоара. Бяха високи и стройни, облечени в черни костюми на Армани. Мъж и жена. Той беше със синя вратовръзка. Тя — с копринена риза в същия цвят. И двамата бяха млади, на по двайсет и пет. Но маниерът им беше на много по-възрастни. Може да беше от изрусената до бяло коса, подстригана почти еднакво — къса, пригладена с гел, която им придаваше вид на двойка звезди на нямото кино от лудите години в началото на двайсети век. Излъчваха някакво лишено от възраст изящество. Не се усмихваха, но не бяха и студени. Дори и на снимките в очите им се долавяше някакво дружелюбно веселие.
Портиерът им задържа вратата.
И двамата кимнаха — пак без особена топлота, но и почтително в същото време. Скриха се в сградата. Портиерът влезе след тях, като обърна табелката на вратата. Явно тези двамата бяха последните гости и може би именно заради тях търгът се беше забавил толкова много.
Кои бяха?
Грей потисна любопитството си. Имаше си заповеди, както беше подчертал Логан Грегъри.
Прегледа снимките, за да е сигурен, че разполага с ясни изображения на всички участници в търга. Доволен, прехвърли данните върху диск и го пъхна в джоба си. Сега оставаше да чака края на търга. Логан беше уредил да му пратят списък с продадените експонати и имената на откупилите ги. Естествено една част от имената щяха да са фалшиви, но информацията щеше да бъде предадена на американската антитерористична комисия, а по-нататък и на Европол и Интерпол. И да имаше нещо гнило във връзка с търга и купувачите, Грей най-вероятно нямаше да бъде уведомен.
Като например защо го бяха нападнали? И защо бяха убили Грете Неал?
Цял следобед се беше борил с емоциите си, но след като се поуспокои, призна, че ограниченията, поставени му от Логан, имат основание. Нямаше представа какво всъщност става тук и да действа слепешката, с рогата напред, като нищо можеше да струва живота на още хора.
Въпреки всичко силно усещане за вина тежеше като тумор в основата на гръбнака му и не му даваше мира. Дълго бе крачил из хотелската стая. Последните дни се бяха превъртали отново и отново в главата му.
Ако, като за начало, беше действал по-предпазливо… ако беше взел повече предпазни мерки…
Телефонът завибрира в джоба му. Той го извади и погледна номера на входящото обаждане. „Слава Богу.“ Вдигна капачето, стана и пристъпи към парапета на балкона.
— Рейчъл… добре, че се обаждаш.
— Получих съобщението ти. Всичко наред ли е?
Грей долови както личната й тревога, така и професионалния интерес, примесен с голяма доза любопитство. Беше й оставил само кратко съобщение на мобилния, колкото да я предупреди, че се налага да поотложат срещата си. Не беше навлизал в подробности. Въпреки личните им отношения тук ставаше въпрос и за ниво на достъп до секретна информация.
— Аз съм добре. Но Монк лети насам. Ще кацне малко след полунощ.