Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Заляха го приглушени гласове. Говореше се на италиански, датски, френски, арабски и английски. Май половината свят се беше стекъл за търга.
Грей влезе. Появата му предизвика няколко любопитни погледа, но повечето присъстващи не откъснаха очи от стъклените витрини, наредени покрай стените. Служители на аукционната къща, всичките в еднакви черни униформи, стояха зад щандовете като в бижутерски магазин. Носеха бели ръкавици и помагаха на клиентите да разгледат включените в търга експонати.
Струнен квартет свиреше тихичко в един ъгъл. Неколцина сервитьори циркулираха из залата и предлагаха на гостите шампанско.
Грей се отби при едно бюро до вратата и получи табелка с номер. Продължи навътре. Шепа клиенти вече бяха заели местата си. Грей забеляза двамата закъснели, заради които беше отложено началото на търга — бледоликите младежи, звездите от нямото кино. Седяха на първия ред. Табелката им лежеше в скута на жената. Мъжът се наведе и й каза нещо на ухо. Жестът беше някак странно интимен, навярно заради протегнатия настрани врат на жената, дълъг и изящен, извит сякаш в очакване на целувка.
Погледът й закачи Грей, докато той вървеше по централната пътека. После се плъзна без пауза нататък.
С нищо не показа, че го познава.
Грей продължи собственото си издирване. Вече беше стигнал до предната част на залата с подиума. Направи бавен кръг. Не забеляза видима реакция на присъствието си.
Не видя и Фиона.
Къде беше изчезнало това момиче?
Стигна до една от стъклените витрини и продължи покрай нея. Отваряше си ушите за разговорите наоколо. Мина покрай служител, който внимателно извади и после още по-внимателно постави върху горния плот на витрината дебела подвързана с кожа книга, поискана от едър джентълмен, който се наведе да я огледа през очилата, кацнали на върха на носа му.
Грей хвърли поглед на книгата.
Трактат върху пеперудите с ръчно рисувани илюстрации от 1884-та.
Продължи нататък. Близо до вратата се озова пред развлечената жена, която беше заснел по-рано. Жената му подаде малък бял плик. Грей го взе още преди да се е зачудил какво ли може да има вътре и защо му го дават. С това интересът на жената към него, изглежда, се изчерпи и тя се отдалечи с бавна стъпка.
Грей подуши откъм плика лек мирис на парфюм.
Странно.
Счупи с нокът печата и извади сгънат на две лист, доста скъпа хартия, ако се съдеше по водния знак. Съдържаше кратка бележка.
ДОРИ И ГИЛДИЯТА ПРЕДПОЧИТА ДА СТОИ НА БЕЗОПАСНО РАЗСТОЯНИЕ ОТ ТОЗИ ОГЪН.
ПАЗИ СИ ГЪРБА.
ЦЕЛУВКИ.
Подпис нямаше. Но в долния край, с червено мастило, се кипреше символът на малък дракон с извита опашка. Другата ръка на Грей се вдигна сякаш по своя воля към врата му, където висеше същото драконче, но от сребро. Подарък от конкурент.
Сейчан.
Сейчан беше оперативен агент на Гилдията, сенчест картел от терористични клетки, с който Сигма Форс вече беше кръстосвала шпаги. Грей настръхна. Обърна се и огледа залата. Развлечената жена не се виждаше никъде.
Отново сведе поглед към бележката.
Предупреждение.
„По-добре късно, отколкото никога…“
Но ако не друго, поне Гилдията не беше в играта. Ако можеше да се вярва на Сейчан, разбира се…
В интерес на истината, Грей беше склонен да й се довери.
Гарван гарвану, честта сред крадците и т.н.
Някакво раздвижване привлече погледа му към дъното на залата.
Висок джентълмен с елегантен смокинг се появи през една задна врата и се качи на подиума. Това беше самият господин Ергеншайн, сега в ролята на аукционер. Приглади с длан гелосаната си черна коса — освен гелосана очевидно беше и боядисана. Върху мъртвешките му черти се беше разтеглила заучена усмивка, сякаш изрязана и залепена там от някое списание.
Причината за смущението му го следваше по петите. Или по-скоро човек от охраната я водеше, стиснал я за лакътя.
Фиона.
Лицето й беше зачервено. Устните й — стиснати в тънка черта и побелели.
Бясна беше.
Грей тръгна към тях.
Ергеншайн мина встрани. Носеше нещо, увито в мека обработена кожа. Приближи се до централната витрина близо до подиума, която досега беше празна. Един служител я отключи. Ергеншайн разви внимателно нещото и го постави във витрината.
Щом забеляза приближаването на Грей, аукционерът изтупа ръце и тръгна да го пресрещне, сбрал длани като за молитва. Зад него служителят заключи витринката.