Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
— Не е тибетски, нито непалски. Виж колко ъгловати са символите. Прилича повече на нордически руни или нещо такова.
— Смяташ ли?
— Възможно е. — Пейнтър се облегна назад и изпъшка уморено. — Във всеки случай ме кара да се питам дали лама Кемсар не е знаел повече, отколкото е бил склонен да сподели.
Лиза си спомни нещо, което беше пропуснала да му спомене.
— След като старият монах си преряза гърлото, открихме символ, изрязан на гърдите му. Тогава реших, че е просто случайност или резултат от умопомрачението му. Сега обаче не съм толкова сигурна.
— Какво представляваше? Можеш ли да го нарисуваш?
— Не е нужно. Беше свастика.
Пейнтър вдигна вежди.
— Свастика?
— Да. Дали стресът не го е върнал към нещо преживяно в миналото, нещо, което го е изплашило?
Разказа му историята за роднината на Анг Гелу. Как Релу На избягал от маоистките бунтовници, ужасен от жестокостта им, след като започнали да отсичат със сърпове крайниците на невинни селяни. А после самият той бе направил същото, когато болестта му бе отнела разсъдъка и бе извадила на повърхността дълбоко заровена стара травма.
Пейнтър се намръщи.
— Лама Кемсар беше прехвърлил седемдесетте. Което означава, че по време на Втората световна война е бил юноша. Следователно е възможно. Нацистите са пращали изследователски експедиции в Хималаите.
— Тук ли? И защо?
Пейнтър сви рамене.
— Говори се, че Хайнрих Химлер, шефът на СС, бил маниак на тема окултизъм. Изучавал древни ведически текстове, датиращи отпреди хиляди години. И стигнал до заключението, че планините тук са рожденото място на оригиналната арийска раса. Пращал многобройни експедиции, които да търсят доказателство. Разбира се, Химлер не е бил съвсем наред.
Лиза му се усмихна.
— Възможно е старият лама да е имал някакъв досег с онези експедиции. Да са го наели за водач или нещо такова.
— Може би. Но едва ли ще разберем. Каквито и тайни да е имал, те са умрели заедно с него.
— Или пък не. Може би точно това се е опитвал да направи в стаичката си. Да се освободи от нещо ужасно. Подсъзнанието му се е стремяло към опрощение и е разкривало онова, което е знаел.
— Твърде много „може би“ се събраха. — Пейнтър разтърка челото си и примижа. — Ето ти още едно. Може би писанията му са просто драсканици.
Лиза нямаше какво да възрази. Въздъхна, налегната от умора. Адреналинът, поддържал я по време на бягството, започваше да се изчерпва.
— Стопли ли се?
— Да.
Тя изключи отоплителя.
— Трябва да пестим бутана.
Той кимна, после не успя да сдържи широката си прозявка.
— Добре ще е да поспим малко — каза Лиза. — На смени.
Пейнтър се събуди, защото някой го разтърсваше за рамото. Отлепи гръб от стената, на която се беше облегнал да поспи. Навън беше тъмно. Ледената стена пред тях беше черна като скалата.
Но поне бурята като че ли беше утихнала.
— Какво има? — попита той.
Лиза беше дръпнала надолу част от одеялото.
Посочи и прошепна:
— Чакай.
Той се отърси от съня. Чака половин минута. Нищо. Бурята определено беше утихнала. Вятърът не виеше. Извън малката им пещера се беше възцарил кристален планински покой. Пейнтър напрягаше слух за нещо подозрително.
Явно нещо беше изплашило Лиза.
Усещаше дивия й страх — той буквално се излъчваше на вълни от напрегнатото й тяло.
— Лиза, какво…
Внезапно ледената стена рязко просветля, сякаш в небето бяха блеснали фойерверки. Шум нямаше. Проблясващото сияние се посипа по скалните стени и изчезна. После ледът потъмня отново.
— Призрачните светлини… — прошепна Лиза и се обърна към него.
Пейнтър се върна мислено три нощи назад. Когато беше започнало всичко това. Болестта в селото, лудостта в манастира. Спомни си преценката на Лиза. Че разстоянието до странните светлини е пряко свързано с тежестта на пораженията.
А сега те бяха в сърцето на лошата земя.
По-близо отвсякога.
И ето че замръзналият водопад грейна отново, облян в мъртвешко сияние. Призрачните светлини лумнаха пак.
5.
Нещо гнило
Никога нищо ли не започваше навреме в Европа?
Грей пак си погледна часовника.
Търгът беше обявен за пет часа.
Тук човек можеше да си сверява часовника по влаковете и автобусите, но ставаше ли въпрос за насрочени мероприятия, май никой не спазваше определения час. Вече минаваше шест. Последното съобщение гласеше, че търгът щял да започне към шест и половина заради закъснели участници. Буря в Северно море забавяла въздушния трафик към Копенхаген.
Участниците в търга продължаваха да пристигат.