Шогун

— Как се казваш? Име — попита Блакторн. Той повтори въпроса си по няколко начина, ала самураят сякаш не го чуваше.

Оставиха го на мира. Но не го изпускаха от очи, сякаш беше скорпион. Той не отвръщаше на погледите им. Блакторн беше убеден, че самураят вземаше някакво решение, но не можеше да отгатне какво именно. За какво ли мисли — питаше се той. Защо отказа водата? Защо го, оставиха тук? Дали беше грешка на Оми? Едва ли. Нарочно? Едва ли. Бихме ли могли да го използуваме по някакъв начин, за да се измъкнем? Едва ли. На всички въпроси мога да отговоря само с „едва ли“ и едно е ясно — ще си стоим тук, докато те самите не решат да ни пуснат — ако ни пуснат. А какво ще правим, ако ни пуснат? Какво е станало с Питерзоон?

Мухите се виеха на облаци в пладнешката мараня.

Ах, господи, само да можех да си полегна! Само да можех да се намеря сега в онази баня! А онзи старец с железните пръсти! Да можех да го използувам за час-два!

Какъв провал! Да изгубим всички кораби и толкова хора, за да стигнем дотук! Пълен провал. Или почти. Някои от нас са все още живи.

— Лоцмане! — Ван Нек го друсаше за рамото. Беше заспал. — Японецът — кланя ти се вече от минута и повече.

И той кимна към самурая, клекнал пред него със сведена глава.

Блакторн разтърка очи, за да прогони убийственото изтощение. Направи усилие и също се поклони в отговор…

— Хай? — кратко попита той, спомняйки си японската дума за „да“.

Самураят хвана пояса на разкъсаното си кимоно и го уви около врата си. Подаде единия край на Блакторн, а другия на Сонк, поклони се и им направи знак да теглят.

— Страхува се, че ще го удушим — предположи Сонк.

— Господи Исусе, боя се, че именно за това ни моли. — Блакторн пусна пояса и поклати глава. — Кинджиру! — каза строго и си помисли колко полезна се оказа тази думичка. Как да обясниш на човек който не разбира езика ти, че моралният ти кодекс не допуска да извършиш убийство, да убиеш невъоръжен човек, че не си палач, а самоубийството е проклето от господа?

Самураят отново го замоли с красноречиви жестове и отново Блакторн поклати глава.

— Кинджиру!

Човекът се огледа наоколо с див поглед. Внезапно скочи на крака и пъхна глава в бъчвата, която им служеше за отходно място, опитвайки се да се удави. Ян Ропер и Сонк моментално го издърпаха. Той се боричкаше, макар да повръщаше.

— Оставете го — нареди Блакторн. Те се подчиниха. Тогава той посочи бъчвата. — Самурай, ако наистина искаш това, направи го!

Човекът повръщаше, но разбра какво му казаха. Погледна отново варела с нечистотиите и разбра, че няма да има сили да задържи там главата си достатъчно дълго. Смазан от покруса, той се върна на мястото си до стената.

— Господи — промърмори някой.