Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Когато вече беше време, тя се измъкна от топлите меки завивки и стана. Кимоната й с леко шумолене се разделиха едно от друго и раздвиженият въздух разхлади кожата й. Тя бързо, ала много грижливо облече дрехите си и завърза пояса оби. Умело, но внимателно приглади прическата си и си оправи грима.
Излезе без никакъв шум.
Самураят на пост пред входа на верандата й се поклони и тя отвърна на поклона му, обляна от светлината на изгряващото слънце. Прислужницата я чакаше.
— Добро утро, Кику-сан.
— Добро утро.
Приятно беше да усеща слънцето, което заличаваше спомена за нощта. Приятно е да се живее, помисли си тя.
Обу си сандалите, разтвори аления си слънчобран и прекоси градината към пътеката, водеща надолу в селото, през площада, към Чаения дом, който временно и беше истински дом. Прислужницата я следваше.
— Добро утро, Кику-сан — провикна се Мура и се поклони. Той си почиваше за малко на верандата на своята къща и пиеше бледозелен японски чай, който му поднасяше майка му. Тя повтори след него като ехо:
— Добро утро, Кику-сан.
— Добро утро, Мура-сан. Добро утро, Сайко-сан. Много добре изглеждате — отвърна Кику.
— Как се чувствувате — попита майка му и старите й очи се впиха като свредели в момичето. — Каква ужасна нощ! Моля ви, заповядайте, при нас на чашка чай. Пребледнели сте, детето ми.
— Благодаря, но моля да ме извините, трябва да се прибера у дома. Оказвате ми голяма чест. Може би по-късно.
— Разбира се, Кику-сан. Вашето присъствие е чест за селото.
Кику се усмихна и се направи, че не забелязва любопитните им погледи. За да прибави няколко пикантни нотки към техния и своя ден, тя се престори, че областта около слабините леко я наболява. Това веднага ще обиколи селото, весело си мислеше тя, докато се кланяше, пак се понамръщи и се отдалечи, като се правеше че понася стоически силната болка, и полюляваше изрядните гънки на кимоното си, леко наклонила чадърчето, колкото да хвърля отгоре й онази прекрасна светлина, която тъй й отиваше. Зарадва се, че бе облякла точно това кимоно и бе взела аленото слънчобранче. Ако денят беше мрачен, ефектът в никой случай нямаше да е така драматичен.
— Ах, горкото, горкото дете — завайка се майката на Мура и завъздиша сърцераздирателно. — Толкова е красива, нали? Какъв срам! Ужасно!
— Кое е ужасно, Сайко-сан — обади се жената на Мура, която тъкмо се появи на верандата.
— Не забеляза ли как го болеше горкото момиче… Как храбро се опитваше да прикрие болката си? Бедното дете! Да си само на седемнадесет години и да трябва да понасяш такива неща!
— Тя е на осемнадесет — сухо забеляза Мура.
— Какви неща, господарке — заинтересува се една от прислужничките, присъединила се към тях.
Старата жена се огледа наоколо, за да се увери, че Всички внимателно я слушат, и гръмко прошепна:
— Чух — тя още повече сниши гласа си — чух, че сега за три месена ще излезе от строя.
— Ах, горката Кику-сан! Но защо?
— Използувал зъбите си! Знам го от сигурен източник.
— Ах!
— Ох!
— А защо му трябваше и момче, господарке? Не е възможно да е…
— Я тичай да работиш! Безделница такава! Какво си зяпнала! Това не е за твоите уши! Хайде, всички изчезвайте! Имам да говоря с господаря ви.
И тя ги изпъди от верандата. Дори и жената на Мура. После продължи да сърба блажено чая си, безкрайно доволна от всичко.
Мура въздъхна. Иии, колко бих искал да прекарам една нощ с Кику-сан! Че кой мъж не би искал? Колко ли е платил Оми-сан на мама-сан — което в крайна сметка ние ще платим? Две коку? Казват, че нейната мама-сан, Гьоко-сан, искала и получавала десет пъти повече от нормалната тарифа. Дали не й плащат по пет коку на нощ? Кику-сан сигурно заслужава толкова. Казват, че за своите осемнадесет години била опитна колкото два пъти по-възрастна жена. Иии, какво ли удоволствие е да си с нея… Ако бях аз — откъде бих започнал?
Той разсеяно си оправи набедрената превръзка, а краката му сами го изведоха от площада и го понесоха по добре утъпканата пътека към гробищата.
Там вече бяха приготвили кладата. И петчленната делегация от жителите на селото чакаше.
Това бе най-приятното място в цялото село; тук ветрецът бе най-прохладен през лятото и гледката най-красива. Наблизо се намираше и селският шинтоистки храм — миниатюрен сламен покрив над главата на ками — духа, който живееше там или би желал да живее там. Чепат тис, посаден на това място преди възникването на селото, шумолеше на вятъра.
По-късно по пътеката се зададе Оми. Придружаваха го Дзукимото и четирима души охрана. Застана встрани от другите. После се поклони официално на кладата и на положеното върху нея покрито със саван, почти разчленено тяло на варварина, умрял, за да живеят другарите му.