Шогун

Прическата и беше безупречна с изключение на нежните кичури, грижливо пуснати свободно около ушите, за да внушат еротична разрошеност и същевременно да подчертаят още повече чистотата на всичко като цяло. Външното кимоно, на червени и черни квадратчета, поръбено с най-ясно зелено, изтъкваше белотата на кожата й. То бе стегнато около тънкия й кръст с широк, твърд пояс — оби — в яркозелено. Тя вече дочуваше плисъка на вълните и шумоленето на лекия ветрец в градината.

Най-сетне Ябу се обърна и я погледна, после премести поглед върху момчето.

То бе на петнадесет години, син на местен рибар, чирак на един будистки монах в близкия манастир. Монахът беше едновременно и художник, и илюстратор на книги.

Ябу му махна с ръка. Момчето послушно, със заучена елегантност развърза пояса на кимоното си. То също бе преодоляло страха си. Не носеше набедрена превръзка, а долна женска пола, стигаща до пода. Тялото му беше гладко, гъвкаво, почти без никакви косми.

Кику си спомни колко тихо беше в стаята, тримата свързани в едно цяло от спокойствието и престаналите писъци, тя и момчето, очакващи Ябу да им подскаже какво би искал. А той стоеше между двамата, леко се полюляваше на пръсти и местеше поглед от единия върху другия.

Най-накрая й махна с ръка. Тя грациозно разхлаби възела на своето оби, внимателно го разви и го пусна на пода. Гънките на трите й тънки като паяжина кимона въздъхнаха, разтвориха се и разкриха леката като мъгла долна фуста, която подчертаваше слабините й. Ябу се изтегна върху завивките и им даде знак да легнат от двете му страни, а после за момент остана така, задъхан, с плътно затворени очи, с повдигащи се гърди, след което се обърна и заспа почти моментално.

Те стаиха дъх в настъпилата тишина, опитвайки се да прикрият изненадата си. Всичко свърши тъй бързо. Момчето учудено повдигна вежди.

— Ние ли бяхме неспособни, Кику-сан? Искам да кажа, всичко свърши толкова бързо — прошепна то.

— Направихме всичко, което поиска.

— Той несъмнено достигна Облаците и дъжда — продължи момчето. — Помислих, че къщата ще се разпадне.

Тя се усмихна.

— Да.

— Радвам се. Отначало бях много изплашен. Приятно е да доставиш удоволствие.

Другото легло беше студено. Не и се искаше да се вмъкне на топло при Ябу — от страх да не го събуди. Скоро и нейната страна от леглото се затопли.

Сенките, хвърляни от хартиените паравани, се изостриха. Мъжете са такива деца, мислеше си тя. Изпълнени са с глупава гордост. Цялата болка на нощта заради нещо тъй преходно. За една страст, която сама по себе си е само илюзия.

Момчето се размърда в съня си. Защо не поспиш? По-късно. По-късно ще поспя, обеща си тя.