Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
— С какво казаното от теб потвърждава обясненията на Сет?
— Ами след като Вселената се намира в сгънато състояние във всяка клетка от моето тяло, всички информации на Вселената са вече в мен!
— До тук виждам логика.
— Теоретическото последствие е изумително, но само на пръв поглед: ако намеря начин да декодирам тази безкрайна маса от информация, която е вече заключена в мен, ще се превърна във всезнаещ. А това качество, напомням ти, е запазено за Бога.
— И все пак това изглежда невероятно.
— Кой би отхвърлил, че е възможно, ако променим по някакъв начин функционирането на нашето мислене, да получим резултата, за който говори Сет?
— Наистина, мамо — намесих се аз. — Възможностите на човешката мисъл, както казват, са неизчерпаеми. Кой би се заел днес да очертае техните граници?
— Да си спомним за формулата E = mc2 на Алберт Айнщайн. Знае се, че материята е безусловно трансформируема в енергия и че де факто енергията е светлина. Защо тогава да не приемем, както твърдят новите приятели на Сет, че е възможно да преобразуваме собственото си тяло в светлинна енергия, като ползваме вътрешен метод, различен от използвания за получаване на атомна енергия, но също толкова мощен?
— Юго, ти преди малко говореше за будизъм. Струва ми се, че четох навремето нещо по този въпрос — каза мама след миг мълчание. — Мисля, че беше в книга, която ми даде една приятелка — Сара. Сигурно си спомняш за нея?
— Да, твойта приятелка по йога.
— Почакайте — каза тя, ставайки от масата, — мисля, че още я пазя някъде тук.
Мама отстъпи за малко, докато Юго отвори още една бутилка бургундско и напълни чашите. Тя дълго разглеждаше рафтовете на библиотеката и се върна в хола, като държеше в ръце едно томче, озаглавено „Тара, божественото в женски род“ от Бокар Римпоче.
— Божественото в женски род — сигурна ли си, че това не е книга за Мария Магдалина? — попита Юго на шега.
— Не съм я чела изцяло, но Сара тъй настоятелно ми я предлагаше, та все пак я прелистих оттук-оттам. Така попаднах на откъса, за който стана дума. Нека да видим… Дайте ми време да намеря страницата… А, ето, заглавието е „Сахибът с тяло на небесна дъга“. Авторът — съвременен тибетец, разказва как неговият учител на име Куну Лама бил свидетел на превръщането на човек в светлина в източната част на Тибет. Най-странното във връзка с историята, която ни разказа Сет, е, че става дума за човек от западна страна: „Към средата на 40-те години Куну Лама се намирал в Кам, където се отдавал на отшелничество. Живеел в къща на два етажа — той заемал първия, а вторият бил зает от човек, дошъл от запад, който — голяма рядкост по онова време — практикувал будизма… Хората в околността имали навик да наричат чужденеца «сахиб», уважително название, ползвано от индийците спрямо западняците. Кой е бил този сахиб? Откъде е идвал? Не зная дали Куну Лама го е уточнил. Може би е избягал от Индия по време на Втората световна война, може да е бил мисионер — имаше тогава няколко в Кам, — възприел тибетския будизъм… Така или иначе, случило се, че няколко дни подред никой не срещнал сахиб. Накрая някой казал, че като гледа от своя прозорец, в стаята на сахиба се вижда небесна дъга. Заинтригувани, Куну Лама и няколко други се качили на етажа, отворили вратата и действително на мястото на сахиб видели само небесни дъги! Те преровили дрехите му, от които като дъжд се посипали снопове малки небесни дъги! От сахиб останали само ноктите и косите. Това се нарича получаване на «тяло небесна дъга», необикновен резултат от практиката, който се свежда в момента на смъртта до разлагането на тялото на светлина с цветовете на дъгата.“
— Каква невероятна история — извика Юго, подсвирквайки от удивление. — Във всеки случай, тя потвърждава странните разкрития на твоя кардинал!
— Не зная доколко трябва да се вярва на тези тибетски истории — заключи мама, — но все пак повече съм склонна да се доверя на явления от този характер, които се случват по наше време, а не през Средновековието.
Париж, 22 август
Събудих се малко късно с леко главоболие поради прекаляването с бургундското. След обилна закуска се отправих към библиотеката „Сент Женвиев“. Направих справка в каталозите и поисках да ми дадат всички издания, засягащи пряко или косвено съкровищницата на „Сен Дьони“. Проучих ги обстойно в голямата читалня и най-сетне успях да възстановя продължението на историята на Граала.
През 1793 г. Конвентът решил да бъдат претопени всички златни предмети, намиращи се в „Сен Дьони“, а получените средства да бъдат използвани за финансиране на войните срещу коалиционните сили, противници на Френската революция. Няколко образци били запазени по решение на комитет, натоварен да оцени художествената или историческата им стойност. Мощехранителницата на светия пирон била част от предметите, изпратени за претопяване, с цел оползотворяване на ценния метал. Но един от комисарите на име Льолиевр успял да издейства светият пирон да му бъде поверен лично, под предлог че той е интересна находка от гледна точка на историята на металургията. Същинските му мотиви не са известни. Дали е бил част от Пасьорите? Съмнявам се, защото в такъв случай те биха придобили Граала преди повече от два века и биха го вкарали в употреба. По обратни на тези причини не би могъл и да е член на Ордена на първенството. През април 1824 г., предчувствайки вероятно близкия си край, Льолиевр подарил светия пирон на парижкия архиепископ. Последният го затворил в мощехранителница от кристал и позлатено сребро във форма на стилизиран пирон и незабавно го депозирал в трезора на катедралата „Нотър Дам“. Това е последното упоменаване на местоположението на Граала, което успях да открия. Възможно ли е нещата да са толкова прости? Граалът да е скрит от самия факт, че се намира във витрина пред погледа на всички, на двеста метра по въздушен път от семейния апартамент? Незабавно се отправих към „Нотър Дам“, но пристигнах в момента на затварянето, а дежурният, въпреки настояването ми, отказа да ме пусне да вляза.