Конспирация Да Винчи

Седнал на една пейка, размишлявах за невероятното приключение, което ме беше завело от Париж до Флоренция, минавайки през Рим, приключение в сърцето на тайните митове на човечеството. Люсиен Совал безшумно седна до мен; присъствие доброжелателно, внимателно, изпълнено с огромно спокойствие. Дълго останахме така, седнали един до друг в светлината, запазили мълчание като двама приятели, които се разбират без думи. Люсиен, облечен в риза с къси ръкави, със загоряло от слънцето лице, като че подхранваше скромната си физика с неописуем вътрешен плам. Той кръстоса глезени пред себе си и обърна към мен необикновения си поглед.

— Как сте, Сет? Имате вид на човек, който се връща от дълъг път…

— Добре съм, благодаря — отвърнах, поклащайки глава. — Но наистина имам усещането, че живея в друг свят от себеподобните си, че не съм в крак със заобикалящия ни свят, и се боя, че никога няма да мога да се върна в нормалното си състояние.

— Дори да е възможно, наистина ли бихте го желали? Не се тревожете — каза Люсиен със сподавен глас. — Всичко това е временно усещане, като че ли сте облекли малко по-широк костюм, дреха, която се нуждае от поправка, но съвсем скоро ще се почувствате по-комфортно, може би по-щастлив от всякога.

— Но се провалих при издирването на Граала… Пасьорите разчитаха на мен.

— Не се безпокойте за това. Ние знаем, че Граалът е изчезнал преди повече от век и половина. Но нито вие, нито който и да било в момента не може да стори нищо, за да го открие. Поне сме сигурни, че Орденът на първенството не го владее; това засега е най-важното. В случай, че Граалът попадне под властта на Ордена, това би било катастрофално за всички нас.

— Независимо от това, откакто съм наясно с цялата история на светия пирон, не мога да се отърва от чувството на непълнота, като че ли цялото това търсене не е довело до нищо.

— Не се оставяйте в плен на разочарованието, вашата цена е далеч по-висока. А отсега нататък не можете да търсите извинение в незнанието. Не губете никога увереността в перспективата на същинската ви природа.

След това Люсиен пое дълбоко дъх и посочи пространството пред нас с широк и изразителен жест: