Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
— Дори не съм се замисляла дали ще откриеш, или не. А нямах представа, че си ме наблюдавал. И защо? Нито Кевин, нито аз означаваме нещо за теб.
— Прекалено дълго изчака, за да направиш тази крачка. — Той замълча, за да овладее яростта, която набъбваше в гърлото му. Беше се старал толкова много, бе постигнал прекалено много, за да позволи на една стара, вече забравена грешка да му се изпречи на пътя и да го повали. — Много умно от твоя страна, Меган, по-умно, отколкото предполагах.
— Не разбирам изобщо какви ги говориш.
— Да не би да очакваш да ти повярвам, че не си знаела нищо за кампанията ми? Няма да допусна жалките ти опити за отмъщение да успеят.
Гласът й стана по-хладен, въпреки че цялата тръпнеше от вълнение.
— Сигурно ще се повторя, ала не знам какво имаш предвид. Животът ми не ти влиза в работата. Бакстър, както и твоят не ме засяга. Ти сам изясни това много отдавна, когато отказа да ме погледнеш или да признаеш Кевин.
— Това ли ще бъде версията? — Искаше му се да запази спокойствие, но яростта напираше. Заплахите, значи, усети той, просто нямаше да свършат работа. — Младото невинно момиче, прелъстено, предадено и зарязано. Изоставена бременна и с разбито сърце. Моля те, спести ми тези простотии.
— Това не е версия, а самата истина.
— Ти беше млада, Меган, ала невинна ли беше? — Зъбите му проблеснаха. — Виж, това вече е друг въпрос. Беше доста навита, доста напориста.
— Аз ти вярвах! — изкрещя тя, грешка, която разби търпението й. — Повярвах ти, че ме обичаш, че искаш да се ожениш за мен. И ти добре си изигра картите. Никога не си имал намерение да градиш бъдеще с мен. Вече си бил сгоден. А аз бях една лесна бройка.
— Определено беше леска. — Бакстър я блъсна в шкафа и стисна раменете й. — И много, много изкусителна. Сладката Меган. Много сладка.
— Махни си ръцете от мен.
— Още не. Сега ще ме изслушаш внимателно. Знам защо си се довлякла тук и си се съюзила със семейство Калхун. Отначало ще тръгнат слухове, догадки, а сетне ще последва разказ пред някой добросърдечен репортер. Дъртата ме натисна заради Сузана. — Той с отвращение се сети за Колийн. — Но аз обърнах нещата в своя полза. Заради децата — измърмори Бакстър. — Когато позволих Брадфорд да ги осинови, се лиших щедро от правата си, за да се радват те на традиционно семейство.
— Ти никога не си се интересувал от тях, нали? — попита Меган с дрезгав глас. — Алекс и Джени изобщо не са били от значение за теб, също както и Кевин.
— Цялата работа е — продължи той, — че дъртата няма защо да се притеснява за теб. Така че, Меган, внимавай какво вършиш и ме слушай внимателно. Тук не е това, което си очаквала, затова ще се върнеш обратно в Оклахома.
— Никъде няма да се връщам — започна тя, ала изхлипа, когато пръстите му я стиснаха болезнено.
— Ще се върнеш към онзи тих животец, далече от това място. Там няма да има слухове, нито пък сълзливи интервюта. — Ако се опиташ да ми подлееш вода, ще те смачкам. А когато приключа с теб — вярвай ми, че парите на Дюмонт ще осигурят достатъчно мъже, които да потвърдят, че са ти се наслаждавали до насита — щом приключа, — повтори Бакстър, — няма да представляваш нищо повече от една никаквица с копеле на ръце.
Погледът й се замъгли. Заплахата не я бе стреснала, нито пък вбесила. Думата копеле обаче не можеше да се отнася за малкото й момченце.
Преди още да се бе осъзнала, ръката й го цапна с всички сили през лицето.
— Да не си посмял да говориш така за сина ми!
Когато неговата ръка я зашлеви през лицето, Меган не усети нито болка, нито шок, а чиста ярост.
— Не ме предизвиквай. Меган — изсъска той, като дишаше тежко. — Само да посмееш да ме предизвикаш, ти ще си тази, която ще се озове в калта. И ти, и момчето.
Обезумяла като всяка майка, която защитава малкото си, тя пак замахна към него. Силата на удара й запрати и двамата към стената. Успя да го удари два пъти, преди Бакстър да я запрати настрани.
— Както виждам, все още си същата страстна натура. — Той я привлече към себе си, вбесен, но възбуден. — Много добре си спомням как да я обуздая тази страст.
Меган замахна отново, ала Бакстър улови ръцете й и ги стисна. Затова тя използва зъбите си. В момента, когато той изрева от болка, вратата се отвори с трясък.
Натаниъл го запрати на пода сякаш бе кучешка бълха. Въпреки че погледът й бе замъглен. Меган видя, че мъжът бе готов да извърши убийство. Беше се изправил разярен, смъртоносен.