Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
— Той не заслужава никой от двама ви.
— Не, не ни заслужава. — Тя успя да се усмихне. Беше разказала всичко и за пръв път от дълго време насам се почувства свободна. Не бе отчаяна или нещастна. Беше просто свободна. — Искам да ти благодаря, че ми се притече на помощ.
— За мен беше удоволствие. Той няма да те докосне отново, Мег. — Пое ръката й и я повдигна към устните си. — Нито теб, нито Кевин. Вярвай ми.
— Вярвам ти. — Обърна ръката си в неговата и я стисна. — Наистина ти вярвам. — Пулсът й започваше да прескача, ала тя не откъсваше очи от неговите. — Помислих си, когато ме носеше нагоре по стълбите… Ами аз не си помислих, че ще слезеш долу, за да правиш чай.
— Нито пък аз. Но ти трепереше и знаех, че ако те докосна, преди да съм се успокоил, ще бъде грубо. Нямаше и да е правилно, нито за теб, нито за мен.
Сърцето й прескочи, а след това отново заби нормално.
— Сега вече спокоен ли си?
Очите му потъмняха.
— Почти. — Изправи се бавно и я привлече да стане. — Това покана ли е, Меган?
— Аз… — Той чакаше нейното съгласие или отказ. Нямаше прелъстяване, нито красиви обещания. Никакви илюзии. — Да — отвърна тя и посрещна устните му.
Този път, когато я пое на ръце, Меган се засмя бързо и нервно. Смехът замря, щом го погледна в очите.
— Няма да те оставя да мислиш за него — каза Натаниъл тихо. — Няма да те оставя да мислиш за нищо друго, освен за нас.
ОСМА ГЛАВА
Долавяше ударите на собственото си сърце и тихото барабанене на капките дъжд навън по стъклата. Зачуди се дали и Натаниъл чува същото, и ако го чува, дали знае, че тя се страхува. Ръцете му бяха толкова силни, устните толкова уверени всеки път, когато се свеждаха, за да покорят нейните.
Отнесе я нагоре по стълбите, сякаш тежеше също колкото мъглата, която бе обвила къщата.
Щеше да направи грешка, щеше да постъпи глупаво, нямаше да бъде това, което и двамата искаха. Съмненията я стиснаха като силни пръсти, докато напредваха бавно към спалнята, където светлината бе приглушена, а във въздуха се носеше аромата на вистерия.
Видя алените цветчета, натопени в стара бутилка, поставена върху набраздена дървена ракла, а прозорците, оставени без пердета, бяха отворени, за да приемат влажния бриз. Леглото бе с желязна рамка и добре изпъната памучна кувертюра.
Той я пусна да стъпи и Меган веднага усети слабост в коленете. Въпреки тона не откъсваше очи от неговите и чакаше, ужасена, изпълнена с болка, искаше Нейт да направи първата крачка.
— Отново трепериш. — Гласът му бе тих, когато повдигна пръсти, за да я погали по бузата и да я успокой. Да не би да си мислеше, че той няма да забележи страха и съмнението в очите й? Нямаше как да разбере, че бе подклала и неговите страхове и съмнения.
— Не знам какво да направя. — Щом изрече думите, затвори очи. Вече го бе направила, осъзна тя. Това бе първата грешки. Решена да я поправи, Меган привлече рязко главата му към себе си за диви целувка.
У него припламна огън, пламъците се надигнаха и подкладоха лумналото желание. Мускулите му се стегнаха в същия този миг, а Нейт потисна желанието си да я положи по гръб на леглото и да я обладае бързо и необуздано. Ръцете му се плъзнаха в нежна милувка по лицето, раменете и гърба й, докато усети, че тя бе по-спокойна.
— Натаниъл…
— Знаеш ли какво искам, Мег?
— Да… Не. — Отново посегна към него, но той хвана ръцете й, за да целуне пръстите й един по един.
— Искам да те видя как се отпускаш и разтапяш. Искам да те видя как се наслаждаваш на всичко. — Очите му не се откъсваха от нейните и Нейт свали ръцете й отстрани. — Искам да изпиташ същото удоволствие като мен. — Бавно заизважда фибите от косата й и внимателно ги оставяше една по една на нощното шкафче. — Искам да те чуя как изричаш името ми, когато съм в теб. — Прокара пръсти през косата й, наслаждавайки се на копринената й мекота. — Искам да ме оставиш да направя всичко, за което мечтаех, още от мига, в който те видях за пръв път. Остави ме да ти покажа.
Целуна я и устните му бяха меки, прелъстителни. Безкрайно търпелив, разтвори нейните с леки близвания и захапвания, докато накрая плъзна език. Бавно и мъчително той задълбочаваше целувката, докато най-сетне ръцете й, стиснали раменете му, се отпуснаха безпомощно.