Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
— Зандра, вече е на летището. Тя ще ги инструктира. Работи под прикритие на агент от ЦРУ. Търкот я познава от операцията при Голямата цепнатина — това също ще помогне.
В СТААР бе стандартна тактика да се използват за прикритие различни шпионски организации. Лексина знаеше, че рано или късно това може да създаде проблеми, но в момента имаше по-важна грижа. За подобен случай бяха разработили и резервен план.
— Данните от разузнаването?
— Нищо не е идвало от Китай… — заговори Елек, но тя го прекъсна.
— Зная, че не е идвало нищо. Нали затова разреших на Дънкан и хората й да идат там. Интересува ме каква е обстановката?
— Изпратихме „Аврора“ да събере допълнителна информация и да заснеме района — докладва Елек, докато пръстите му пробягваха по клавиатурата. На екрана се появи електронна карта на Китай.
„Аврора“, свръхсекретният разузнавателен самолет на американските ВВС, летеше на дванадесет хиляди метра над територията на Китай със скорост 5М. Когато наближи района на зададената цел, той снижи скоростта до три хиляди километра в час, което бе достатъчно, за да бъде разгъната разузнавателната сонда.
Настанен в креслото зад пилота, офицерът от разузнаването извърши последна проверка на всички системи и след това ги включи на запис.
— Чудя се какво ли има там, долу? — промърмори пилотът, който за момента нямаше почти никаква работа. — Пари да ми дават, не бих отишъл в Китай в тези смутни времена.
Офицерът от разузнаването забеляза една червена лампичка да мига на страничното табло.
— Изстреляли са ракети! — съобщи той на пилота. — Получихме, каквото си търсехме. Прибирам сондата. Да изчезваме от тук.
— Разбрано. — Пилотът включи допълнителната тяга и двамата усетиха, как телата им се притискат към меките облегалки. Само за петнадесет секунди самолетът удвои скоростта си, оставяйки далеч назад китайските противовъздушни ракети — за изненада на техните оператори, които сигурно се блещеха в опразнените си екрани.
— Прехвърлям записа — обяви офицерът от разузнаването, когато не след дълго се озоваха над Тихия океан.
Записът първо преминаваше през специално кодиращо устройство, а едва след това се излъчваше към комуникационния спътник, който на свой ред щеше да го ретранслира към Южна Корея. Краен получател трябваше да е Зандра и, разбира се, шефовете й в базата „Скорпион“, но точно в този случай информацията щеше да пристигне и в Куба при майор Куин.
— Разполагаме с копие от записа — обяви доволно Куин.
— Имаше ли друг адресат, освен Антарктида? — попита Кели Рейнолдс.
— Да, една ретранслация към базата Осан в Южна Корея. На пръв поглед прилича на уголемена карта на Западен Китай.
— Търкот и Нейбингър трябваше да пристигнат в Осан за инструктаж — произнесе замислено Кели.
— Не разбирам. Кой всъщност ръководи тяхната операция? Мислех, че е ЦРУ.
— Щом ти не знаеш, аз откъде да знам? — попита Кели. — Но това може да означава, че свръзката им в Осан не е от ЦРУ, а от СТААР.
— Възможно, възможно — съгласи се Куин. — Който и да е, разполага с най-актуална информация за обекта на проучване.
— Каква е политическата обстановка в Китай? — попита Кели. Чувстваше се потисната в тези дълбоки подземия.
— От Си Ен Ен най-добре ще ни отговорят — ухили се Куин и извика на един от екраните новинарската емисия. Репортерът стоеше на някаква улица в Хонконг, отзад се виждаха забързани минувачи. Макар вече официално част от Китай, доскорошната британска колония все още се радваше на особен статут и журналистите използваха това обстоятелство, за да душат за пресни новини от материка. Гласът на репортера се открои от уличната глъчка:
— Според непотвърдени сведения части на Двадесет и шеста армия са заели позиции около столицата Пекин. Все още не знаем дали тези съобщения отговарят на истината, нито дали правителството възнамерява да ги използва за сплашване на населението.
До момента обстановката в столицата изглежда спокойна, но има слухове за сражения из провинцията, особено в западните райони, където различни етнически и религиозни групи от доста време търсят начин да се освободят от опеката на Китай.
Говори се също така, че бунтовниците били подпомагани от диверсионни групи, прехвърляни през тайванската граница. Нашият екип получи официално предупреждение, че трябва да напусне страната до двадесет и четири часа, в противен случай ни заплашва арест. Очевидно Китай се готви да затвори границите си с външния свят, а Революционният комитет отново е завладян от ксенофобия.