Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
Засега това е всичко от…
Куин намали звука и се обърна към Кели.
— Нещо ново от ЦРУ или АНС? — попита го тя.
— Потвърждават за движението на войските. Двадесет и шеста армия наистина се е разположила близо до столицата.
— А тайванците?
— Наистина прехвърлят специални части, подготвени за диверсионна и партизанска война, за да подпомагат бунтовниците. Положението без преувеличение е много сериозно. Скоро правителството ще затвори границите, а нашите хора ще останат вътре. Как мислиш, толкова ли е важно онова място в Китай?
— Не зная — поклати глава Кели. — Търкот и Нейбингър бяха много запалени, но според мен неизвестният от Антарктида дърпа конците. Чудех се само кой може да е и какви са му мотивите.
— Кой — ясно. СТААР. Ясно е също и че разполагат с неограничена власт.
— Добре ще е, ако държим връзка с района. Нищо чудно да им дотрябва нашата помощ.
— Разчитай на мен.
— Какво става с жената от СТААР, която поиска от теб скакалец и пилот?
— Изглежда чака нещо.
— Чака какво?
— Знам точно колкото и ти.
Дежурният офицер към Първи дивизион за специални операции (ПДСО), който бе разположен в покрайнините на Окинава, вдигна глава, когато монтираният в ъгъла на стаята сателитен приемник внезапно подаде мелодичен сигнал за получаване на съобщение. Той остави книгата, надвеси се над машината и изчака търпеливо, докато разпечатката се източи през процепа. Сетне плъзна поглед по съдържанието и изведнъж очите му се разшириха.
СТРОГО СЕКРЕТНО: ГРИФ СТ-8.
ДО: КОМ-ДИР 1ДСО / СЪОБЩ.1
ОТ: НАЦИОНАЛНОТО КОМАНДВАНЕ ЧРЕЗ ЦРУ
ОТНОСНО: ТРЕВОГА /ТАНГО СИЕРА / КОД СТ-8
ЗАЯВКА: ЕДИН МС-130
НАПРАВЛЕНИЕ: АВИОБАЗА ОСАН
ВРЕМЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ: НЕЗАБАВНО
КРАЕН КОНТАКТ: КОДОВО НАЗВАНИЕ ЗАНДРА, ЦРУ
КРАЙ
СТРОГО СЕКРЕТНО: ГРИФ СТ-8.
Дежурният офицер сграбчи телефона и набра номера на командира.
— Това е Циан Лин — Нейбингър чукна с пръст върху сателитната снимка, на която се виждаше голяма планина. На таблото до нея бе поставено и термално изображение на района. Останалите кимнаха мълчаливо. Бяха кацнали в Осан преди по-малко от десет минути и майорът, който ги очакваше на пистата, незабавно ги ескортира до този празен хангар, пред вратите на който имаше удвоен патрул.
— Доста голям район — подметна Търкот, който разглеждаше картата с присвити очи. — Как ще открием Че Лу?
Всички се обърнаха при шума от отваряща се врата.
— Виж ти, кой идва насам — промърмори озадачено Търкот, загледан в стройната, мургава жена.
— Капитан Търкот, доктор Дънкан, вече се познаваме — произнесе жената. — Професор Нейбингър, името ми е Зандра.
Нейбингър вдигна учудено вежди.
— Гъркиня ли сте?
— Това е само кодово название — тя махна с ръка към монитора. — Вярвам, уверихте се, че разполагаме с цялата информация за Циан Лин, включително и с електронни карти на района.
— Какъв е планът? — попита Търкот.
— Излитате от тук. Аз ще бъда вашият командир на ПОБ.
— Гъркиня или не, ще трябва да говорите на английски — завъртя недоволно глава Дънкан. — Какво е това командир на ПОБ?
— ПОБ е съкращение за предна оперативна база — обясни Търкот. — В Специалните части това е щабът за оперативен контрол на дислоцираните войскови подразделения. — Той посочи двамата си приятели. — Това сме ние, нали?
Зандра поклати глава.
— О, не, капитане. Ще ви придружава отряд за специално предназначение от любимите ви барети.
— Отряд за специално предназначение? — попита Дънкан.
— Да, който включва шест човека, всеки специалист в своята област: оръжия, подривна дейност, спешна медицинска помощ и свръзка — по един човек, плюс командир и експерт по разузнаване.
— И аз ще дойда — тупна се по гърдите Нейбингър.
Зандра отново поклати глава.
— Капитан Търкот ще може да предава директно всичко, което открие в Циан Лин, а също и да установи двустранна връзка за разговор с професор Че Лу. Вие сте твърде ценен, за да…
— Или идвам, или няма да чуете и думичка за помощ от мен.
Зандра го погледна учудено.
— Заради гробницата е, нали? Не можете да пропуснете тази възможност? Е, добре. Разбирам ви. Можете да отидете.
— Аз пък ще остана тук с вас — рече Дънкан и застана до Зандра.
— Къде са хората? — попита нетърпеливо Търкот.
— Чакат ви в съседната стая. От няколко часа обсъждат плана. Не знаят действителната цел, само къде отиват и че трябва да ви върнат обратно живи и невредими.