Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
— Вероятно ще узнаем отговора в гробницата — успокои я Търкот. — И той ще е още по-интересен след онова, което току-що се случи с „Викинг“.
Специалистите от Лабораторията за реактивни проучвания също бяха концентрирали всичките си усилия, за да узнаят нещо повече за съдбата на „Викинг“. Лари Кинсейд бе от онези, които вече знаеха отговора: „Викинг“ не съществуваше. По какъв начин и защо бяха въпроси с второстепенно значение, на които тепърва щяха да се търсят отговори. По-важното сега бе как да постъпят със записа от инцидента, който все още не беше станал публично достояние, а телевизионните компании очакваха с нетърпение първите снимки от Сидонийския регион. Бяха спечелили малка отсрочка с обяснението, че трябвало да изчакат още една обиколка на автоматичната станция около планетата, преди да получат видеоматериалите, но това бе временно решение. Кинсейд изчака духовете в залата да се успокоят, сетне стана и се приближи към развълнуваните си колеги.
— Господа, „Викинг II“ вече не съществува — обяви той на висок глас. — Няма никакво значение дали е бил унищожен, или е получил сериозна повреда — и в двата случая за нас той е недостижим, тъй като не разполагаме с телеметрични данни. Лошата новина е, че няколко от проследяващите уреди на Земята и в орбита — включително и от борда на „Наблюдател“ — са регистрирали ярко светлинно изригване в центъра на черния квадрат, затворен между слънчевите колектори на Сидония, точно когато отгоре е преминавал „Викинг“.
— Какво според вас е било това? — попита един от присъстващите.
— Не зная — сви рамене Кинсейд. — Само мога да предполагам, че е някакъв вид лъчение с голяма разрушителна сила. Ключовият въпрос е дали се отнася за случайно, или за преднамерено действие.
— Какво? — подскочиха околните.
— Ами да — може да е електромагнитен импулс от колекторите, по тъжно стечение на обстоятелствата съвпаднал с преминаването на „Викинг“ или…
— Или? — обади се един нов, непознат глас, който накара Кинсейд да се обърне. Мъжът зад него имаше побеляла коса, а лицето му бе скрито зад големи тъмни очила, въпреки че помещението нямаше дори прозорци, а осветлението не бе никак ярко. Беше облечен с черни панталони и риза, без вратовръзка, а съдейки по цвета на пропуска, който бе прикачил на джобчето си, можеше да влиза безпрепятствено навсякъде.
— Или да не е съвпадение — продължи Кинсейд, като подбираше думите си внимателно, — а напълно целенасочен акт.
След думите му в стаята отново се възцари суматоха.
— Чакайте малко — вдигна ръце Кинсейд. — Хайде да не прибързваме с изводите. Наистина, напълно възможно е да става въпрос за съвпадение. Но и да не е… и да не е — повтори той, — не бива да забравяме, че съобщението, което получихме, беше от компютър, а не от Аспасия. И в него се казваше, че Аспасия ще се пробуди — не че се е пробудил. Така. Сега — каква е ролята на един страж компютър? Ясно — да охранява. Вероятно разполага с някакъв вид защитна система, която се е задействала автоматично при появата на „Викинг“ точно отгоре. В този смисъл по̀ бих нарекъл случилото се преднамерен или враждебен акт и ще защитавам точно тази позиция пред президента. За това предлагам за пред медиите да запазим легендата, че вероятно има повреда в някоя от системите, което в известна степен е самата истина. Ще кажем също, че причината за това е преместването на „Викинг“ на нова орбита.
— Разяснете им освен това — добави непознатият, — че повредата е много тежка и нима почти никаква надежда да бъде възстановена връзката с „Викинг“. — Той се наведе доверително към Кинсейд. — Всъщност, има ли нещо, което можете да направите?
— Все още разполагаме с „Марсиански наблюдател“ — напомни му неохотно Кинсейд.
— Аз пък мислех, че нямате контрол над „Наблюдател“.
— Работим по въпроса — увери го Кинсейд. — Просто разчитахме, че „Викинг“ ще ни даде по-добро изображение.
— Още колко време е нужно на „Наблюдател“, за да установи стабилна орбита?
— Поне няколко дни — призна Кинсейд. Пое дъх да добави нещо, но непознатият се завъртя рязко и напусна с решителна крачка залата. — Е, това е всичко, господа — обяви Кинсейд.
Докато другите се изнизваха през вратата, той се отпусна уморено в едно кресло. Имаше чувството, че непознатият ще го чака отвън, за да получи допълнителна информация, а в момента не му беше до поверителни разговори. Стана му неприятно, че е принуден да мами хора, с които бе работил от дълги години. Ето защо продължи да си седи, завладян от мрачни и песимистични размишления.