16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
И Люси изпрати госпожица Марпъл до къщата, в която беше отседнала. На връщане, точно когато се канеше да завие по задната алея, от тъмнината се показа някаква фигура и застана пред светлините на фаровете. Човекът вдигна ръка и Люси разпозна Алфред Кракънторп.
— Така е по-добре — отбеляза той, докато влизаше в колата. — Бррр, студено! Помислих си, че имам нужда от хубава ободрителна разходка. Но се оказа, че не съм прав. Благополучно ли отведохте старата дама вкъщи?
— Да. Гостуването й хареса много.
— Беше очевидно. Странно, старите дами проявяват интерес към всякакво общество, колкото и да е скучно то. А всъщност нищо не би могло да бъде по-скучно от Ръдърфорд Хол. Тук мога да издържа най-много два дни. Чудя се как го понасяте, Люси? Нямате нищо против да ви наричам Люси, нали?
— Съвсем не. На мен не ми е скучно. Но аз, разбира се, не съм тук за постоянно.
— Наблюдавах ви… Вие сте умно момиче, Люси, Твърде умно, за да си губи времето да готви и да чисти.
— Благодаря, но предпочитам готвенето и чистенето пред бюрото в канцелария.
— Аз също бих предпочел това. Но има и други начини да се живее. Бихте могли да сте на свободна практика.
— Аз съм.
— Не по този начин. Имам предвид да работите за себе си, да използвате умствените си способности, за да се преборите с…
— С какво?
— Със силните на деня. С глупавите, педантични правила и устави, които в днешно време спъват всеки от нас. Интересното е, че винаги има вратичка, ако си достатъчно умен, за да я намериш. А вие сте умна. Хайде, кажете, харесва ли ви идеята?
— Може би.
Люси вкара ловко колата в двора с конюшните.
— Не искате ли да се заемете с нещо подобно?
— Дайте ми повече информация.
— Честно казано, мило момиче, бих могъл да ви използвам. Държанието ви е безценно — внушава доверие.
— Да не би да искате да ви помагам да продавате златни кюлчета?
— Не е толкова рисковано. Само леко заобикаляне на закона, нищо повече — ръката му се плъзна нагоре към рамото й. — Вие сте страшно привлекателно момиче, Люси. Бих искал да ми станете партньор.
— Поласкана съм.
— Искате да кажете „няма да стане“? Помислете си. Помислете си за радостта. За удоволствието, което ще изпитате, когато надхитрите всички онези сериозни хора. Бедата е там, че човек се нуждае от капитал.
— Боя се, че нямам такъв.
— О, не го възприемайте като намек. Скоро аз ще притежавам капитал. Моят почитаем баща няма да живее вечно, стиснат стар злобар. Когато пукне, ще получа пари. Какво ще кажете, Люси?
— Какви са условията?
— Брак, ако ви хареса. Жените го обичат, колкото свободомислещи и независими да са. Освен това омъжените жени не могат да бъдат принудени да свидетелстват против съпрузите си.
— Не звучи особено ласкаво.
— Я стига, Люси. Не разбирате ли, че съм хлътнал по вас?
За своя изненада Люси усети, че той я привлича по странен начин. У Алфред имаше някакъв чар, дължащ се вероятно на чисто животинския му магнетизъм. Тя се засмя и се изплъзна от обгръщащата я ръка.
— Няма време за флиртове. Трябва да мисля за вечерята.
— Ето пак! Е, вие наистина сте добра готвачка. Какво ще има за вечеря?
— Почакайте и ще видите! По-лош сте и от момчетата.
Те влязоха в къщата и Люси забърза към кухнята.
Беше доста изненадана, когато Харолд Кракънторп прекъсна заниманията й.
— Госпожице Айлсбароу, може ли да говоря за момент с вас?
— По-късно става ли, господин Кракънторп? Доста съм закъсняла.
— Разбира се, разбира се. Може ли след вечеря?
— Да, добре.
Вечерята бе сервирана навреме и оценена както подобава. Люси приключи с миенето на чиниите и влезе във вестибюла, където я чакаше Харолд Кракънторп.
— Какво има, господин Кракънторп?
— Да влезем ли тук? — той тръгна към всекидневната и после затвори вратата след Люси.
— Утре рано сутринта си тръгвам — обясни той, — но искам да ви кажа колко съм поразен от способностите ви.
— Благодаря — отговори Люси, леко изненадана.
— Смятам, че тук прахосвате таланта си — определено го прахосвате.
— Сериозно? Аз не мисля така.
„Във всеки случай, той не може да поиска да се оженя за него — помисли си Люси. — Вече си има жена“.
— След като бяхте така любезна да ни помогнете в тази криза, предлагам да ми се обадите в Лондон. Ако ми обещаете, че ще позвъните, за да ми определите среща, ще предупредя секретарката си. Истината е, че бихме могли да използваме човек с вашите способности във фирмата. Ще обсъдим подробно в каква област най-успешно може да бъде ангажиран вашият талант. Госпожице Айлсбароу, аз действително съм в състояние да ви предложа много добра заплата с блестящи перспективи. Мисля, че ще бъдете приятно изненадана.