Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— О, да, прекрасно! Вашите хора видели ли са някого?
— Нито една жива душа.
— Нещо необикновено?
— Нищо. Подозирам, че Нед не ще да е забелязал дори и да е имало нещо, освен ако вие имате късмет. Къщата на Феърмонт, понеже е празна, влиза в нашия така наречен „Горещ списък“. Свободни къщи, къщи на хора във ваканция, всички, които са имали някакви произшествия в последно време, са предмет на този списък и на специално внимание от наша страна. Това е всичко, което имаме. Няма табели. Съжалявам! Нед би ги записал, ако имаше. Това е едно от неговите задължения като въоръжен патрул.
— По кое време на деня?
— А, да, има го това. Нед е сигурен, че е било преди десет, като се има предвид, че те са слушали мача на Марината по радиото, а играта е свършила малко след десет.
— Преди десет. Добре. А в колко часа е започнала тяхната смяна? Аз трябва да огранича интервала.
— Вечерният патрул започва в осем и свършва в единайсет. Но те започват от седемдесети блок и завършват при осемдесет и пети, като при смяната правят два обхода, и трябва да е било при втория обход, когато са видели фургона, което предполага около девет и половина. Това вече е по-точно от записаното, нали?
Болд записа телефона на Нед Фарли и благодари на Йейтс. Не беше за пръв път подтикването на някого, за да си спомни точно какво е станало. Хората сами се учудват на онова, което успяват да си спомнят или да извлекат от паметта си при нужда. Но ако ги карате само да си спомнят, те бързо забравят всичко.
Болд позвъни на Нед Фарли, отдели го от финала на Националната лига, но той не каза нищо повече от Йейтс: жълт фургон под навеса за коли, чийто полицейски номера не е записал.
— Имаше ли светлини в къщата? — запита Болд.
Трябваше да почака доста време, докато Нед мислеше.
Най-после той каза:
— Бих искал да ви кажа по един или друг начин, господин Болд, и това е истината, че точно не мога да си спомня. Това, че фургонът беше там, не ми изглеждаше никак странно. Просто не му обърнах никакво внимание.
Болд му продиктува директния си телефонен номер за в случай, че си спомни нещо повече, и затвори телефона. „Толкова близко…“ — мислеше си той.
Набираше номера на Беринсън, когато Шосвиц го извика при себе си. Настроението на Болд беше все още кисело. Стомахът му не беше в ред също. Предаде на лейтенанта информацията, получена от Йейтс, с която щяха да бъдат запознати и другите на утрешния преглед. Шосвиц погледна Болд и каза:
— Вземете утрешния ден за почивка; мисля, че утре може. Бог ми е свидетел, че я заслужавате.
— Не, благодаря! Ще бъда тук в седем! Записан съм за седем.
— Вие се нуждаете от почивка, Лу! Може би сте единственият, който не разбира това.
— Голямо прекъсване и много скоро. Еднодневно прекъсване може да ме провали.
— Как е Елизабет?
Болд вдигна рамене.
— Проблеми? — Той не дочака отговор, а продължи: — Ще бъда честен към теб.
— Добре. Бих могъл да ползвам малко честност.
— Ние разговаряхме оня ден за твоето състояние. Не виждам, по дяволите, никакво подобрение. Не изглеждате добре, Лу! По-точно, изглеждате болен. Работите твърде напрегнато. Ако затова Елизабет…
— Не е за това! — прекъсна го Болд.
— Зная, че това следствие е много трудно за всички нас — най-вече за самия вас — но няма изгледи да стане по-леко. Ние сме държавни служители, Лу. Аз няма да разтръбявам това, но вие имате моята покана. Високо оценявам дългите часове, извънредните усилия, които отдавахте на тази задача. Проверих вашата карта. Зная, че не сте заявили дори и половината от извънредните часове, които сте изработили. Помислих, че сте направили това от съображения за икономия на средства, но после разбрах, че не е било по тази причина. Според попълнените карти вие сте работили седемдесет и осем часа, без да се завръщате. Не искам баскетболен кош, Лу! Искам да мислите ясно и задълбочено. Вие сте моят стартер, Лу, и аз нямам много като вас в кошарата си.