Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Впоследствие дойдоха дипломирането, работата в банката, повишенията и постепенните изменения в нейната личност. Започна да се преоблича по всякакъв повод, прекарваше трийсет до четиридесет минути в банята, всеки път и всяка сутрин сменяйки грима на лицето си — едно лице, което само скриваше истинската Елизабет, на която той отдаваше все повече грижи и любов.
Стаята за разпити миришеше силно на цигарен дим. Пушенето тук беше забранено, но изглежда никой не спазваше тази забрана. Елизабет раздуха тежкия въздух и привлече един стол от голото бюро, седна и бързо събра изящните си крака, като подръпна същевременно тясната си пола. Тя изглеждаше сега дори по-хубава, отколкото преди седмица, когато влезе в хотел „Четирите сезона“, в светлолилава рокля и кафява мушама. Тъмната й коса беше издърпана силно назад. Устата й малко нацупена, с меки устни само за целувки.
Той забеляза свитите мускули на долната й челюст и разбра нейното настроение. Ако бяха вкъщи, той щеше да се извини и да напусне стаята за няколко минути, докато попремине ядът й.
„Как мога да се чувствам така — питаше се той, — след като в случая грешката е нейна? Защо все още позволявам да ми прави такива номера? Толкова ли е самоуверена, колкото изглежда, или е изплашена до смърт, изплашена, самотна и ужасена от мен?“
— През последните няколко дни си позволих да вярвам, че ти все още си на семинар. Прочетох във вестника за Крой и се запитах дали все още ръководиш следствието. — Тя погледна настрана за ефект. — Тогава си помислих, че може би си се опитвал да звъниш, но безуспешно. Ти беше вън от Вашингтон, нещо подобно. Кажи ми звънял ли си или не, Лу.
Той мълчеше.
— Какво, по дяволите, е това, което…
Той обмисляше няколко различни възможности, но устата му произнесе:
— Аз те проследих миналия понеделник, по обяд. През цялото време бях в мотела в търговската част.
— С твоята заплата? — Тя го погледна и се изсмя, макар и малко пресилено и тъжно. — Би помогнало много, ако ми кажеш за какво говориш — каза тя.
— В „Четирите сезона“?
— Да.
Той можа да види трептенията на нейния мозък — можеше да ги чуе почти.
— Това беше една бизнес среща! Това ли е всичко? Ти мислиш… О, боже, Лу, кога ще пораснеш? Мислиш, че спя с някого през обедните часове? Мислиш, че това е Далас или нещо подобно? Ти си ревнив. Не можа да разбереш моята кариера, нали? Бизнес срещи се провеждат в хотелите по всяко време, за твое сведение.
Той скръсти ръце, въздъхна и я погледна право в очите в очевидно очакване на нещо друго. Ако тя не изглеждаше толкова чудесна, може би той не би бил така луд, толкова ревнив — но тя беше права, а той мразеше тя да е права. Тя протегна ръката си на масата и той забеляза нейния златен часовник и пръстена, с който беше заменила подарения й от него преди много време.
— Това ли е всичко? — попита тя отново.
— Да. Това е! — Гласът му прозвуча така, че измени смисъла на отговора.
Тя трепна, опули се срещу него.
— Не ти вярвам!
— Опитай се!
Тя изстиска още една кисела усмивка, а очите инквизиторски повториха: „Ти си мислил, че съм спала с някого?“.
— Не съм мислил, че си спала с когото и да е — коригира я той. — Аз допусках, че правиш любов с това момче. Сега зная, че се чукаш с него. Живях с тебе десет години, бейби! И ако нещо зная със сигурност за теб, то това е как изглеждаш след един оргазъм. Приемам, че те разочаровах в този департамент в последно време. Предполагах, че не би трябвало да се изненадвам, но съм изненадан. Чувствам се изненадан, наранен и дори унижен. Искам да прехвърля вината изцяло върху теб, но си представям и моята отговорност също. Не разбирах напълно, докато не те видях онази нощ. Исках да те намразя. Миналата седмица направих сериозен опит да те намразя, но не успях. Изпитвам съжаление и към теб и към себе си.