Подводни течения

— Така казахте. — Тя го погледна с приповдигнати вежди. — Не ми харесва мисълта за такова нещо. Не бих искала да бъда на ваше място.

— Това ни изравнява! — Той се загледа в нея. Перфектен профил, слабо повдигнат нос. Точно както трябва. Чиста порода. — С една дума вие казвате, че някой ми поставя психологически звънец, дублирайки убийствата, и същевременно работи някъде близо до мен.

— Това е ужасна мисъл!

— Но е възможно, нали?

— Да! — Тя почака, преди да продължи. — Има още нещо, нали, Лу?

— Да, има.

— Искате ли да го кажете?

— Предполагам, че съм длъжен.

— Не, не сте длъжен. Само ако желаете.

Той избягваше това до сега. Беше стаено дълбоко, недосегаемо. Но непрекъснато го дразнеше. А и той нямаше голямо желание да го разплете. Беше достатъчно неприятно дори да се признае.

— Случаят Йергенсен — каза й.

Тя не каза нищо.

Той говореше тихо.

— Веднъж с Крамер говорихме за това, и от тогава все ме безпокои. Въпросът е, че аз трябваше да се справя с натиска от най-различни страни, да се занимавам с хиляди неща в тази работа… но цялата тежест на случая остана върху мен.

— Аз ви слушам — каза тя със своя загадъчен, леко южняшки глас.

— Работата е там, че… Това, което ми лази по нервите, е, че се оставихме да ни люшкат. Поддадохме се на настроенията на хората.

Те бяха изминали доста голямо разстояние, сега се обърнаха и очакваха светлините.

Тя го изучаваше с млечно шоколадовите си очи.

— Окей! — каза.

Той я изгледа учуден.

— Но това съвсем не е окей според мен!

— Защо?

— Защо ли? — попита той недоверчиво, а през това време светлините се смениха и те пресякоха. — Защо? — повтори въпроса. — Нима не разбирате? Йергенсен беше невинен!

— Наистина ли?

— Той не беше убиецът!

— Но беше ли невинен?

— Вие се хващате за семантиката.

— Да.

— Не, той може би не беше съвсем невинен.

— А можехте ли да предотвратите това, което стана? Можеше ли някой да го предотврати?

Той я хвана за рамото и я насочи към някаква конструкция, вървейки след нея. Като се изравни с нея, каза:

— Това е то, за което и аз се питам. Точно това е. Но не бях убеден. Ние нямахме сериозни доказателства. Нищо! Но аз не исках всичко да свърши, като всеки друг. А не трябваше да падат толкова ниско. Моето бездействие доведе до убийството на човека. Не можете ли да разберете?

— И така, ваша е вината за смъртта на Йергенсен? Само ваша?

— Не казвам това, по дяволите. Зная, че не е толкова просто…

— Не е — прекъсна го тя. — То е точно толкова усложнено и оплетено, колкото вие искате да го направите. Мнозина от моята професия смятат, че всичко е маскирано. Вие можете да изберете да създадете каквото си искате извън нещата. Какво мислите за това?

— Мисля, че това е твърде опростено. Има толкова неща извън нашия контрол. Ако всичко е замаскирано и гримирано, тогава защо аз не мога да реша тези убийства, въпреки че желая това? Защото и убиецът участва също. Той прави всичко така, както той иска, което прави нещата много по-комплицирани. Имате кръстосване на интереси. Съвсем не мисля, че вашата работа е лека, Лу, или че има просто решение за случая. По начина, по който подхождате, начина, по който възприемате и чувствате нещата, зависи единствено от вас. Вие можете да носите в себе си смъртта на Йергенсен, но можете и да я зарежете. Решението може да бъде само ваше.