Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Когато се отдалечи от входа за коли, Болд забеляза, че в семейство Левит се вдига врява и веднага се досети за причината. Сигурно бяха подразбрали нещо във връзка с историята на Джъстин. Той поклати глава недоволно, но реши да не се намесва все още в техните проблеми. Това, което правеше в момента, беше по-важно.
От къщата на Крой той телефонира и нареди на своите хора да паркират между Седемдесет и трета и Седемдесет и четвърта улица така, че пресата да не може да ги забележи. След около двайсет и пет мъчителни минути, най-после обгорялата кибритена клечка беше поставена в стандартната книжна торбичка и беше на път към лабораторията, а една група заснемаше следите от гумите на колата и отпечатъците на баскетболните гуменки. Разстоянието до къщата на Крой беше измерено два пъти. Болд засече времето при обикновен и при бърз ход: не по-малко от две минути и не повече от четири минути.
Болд сметна, че убиецът се е позабавил, за да си сложи латексовите ръкавици, преди да влезе в къщата, с което натовари екипа по отпечатъците. Около час по-късно екипът засне и частични отпечатъци от длан върху ъгловото стълбче на оградата. Това беше истински празник за хората в екипа, тъй като имаха в ръцете си първото неоспоримо доказателство — доказателство, което би могло да се използва пред съда за свързване на определен индивид със сцената на местопрестъплението.
Болд нарочно избегна къщата на Левит. Нямаше нищо, което би могъл да направи там, а по всяка вероятност би могъл да изпадне в неприятното положение да му се поставят въпроси, на които не иска да отговаря. От дежурния офицер в управлението беше изпратен патрулен екип, който да предотврати евентуално нахлуване на пресата. Той самият искаше да се извини на семейство Левит, но линията даваше постоянно заето — казаха му, че е изключена.
Като се върна в офиса, той възложи на един от своите детективи да започне проверката на всякакви бележки, съобщения или призовки и квитанции за паркиране, издадени в нощта на убийството на Крой, надявайки се на добър късмет. Късметът и шансът често изменяха направлението на следствието.
Нищо материализирано. Той изяде един сандвич с пуешко месо в деликатесния магазин на Второ авеню и започна да си пие кафето, когато беше забелязан от Шосвиц. Двамата мъже дискутираха новооткритите доказателства и тогава Болд каза:
— Мисля, че сме длъжни да пазим детето от пресата. Това е убийствено за него.
— След не повече от два дни пресата ще забрави всичко за него. Те не могат да се захранват с нещо повече от това, което вече знаят. Според това, което чух, той и фамилията държат на своето първоначално обещание — да не казват никому нищо.
— Все още…
— Ти свърши добра работа, Лу! Ние започваме да напредваме реално. Най-после! И Крамер също. Той изработи дяволски добър списък на освободени затворници. Никой обаче не отговаря на профила. Но не разчитаме само на това. Ла Моя събра данни за магазините, където жертвите са пазарували, преди да бъдат убити. Сега знаем за тези жени повече, от когато и да било. Всичко се вкарва в компютъра. Ако имаме късмет, компютърът може да избълва нещо, което сме пропуснали.
Радиотелефонът на Болд иззвъня. Той се наведе и го изключи.
Нормално беше да звъни, но тъй като се намираше само на няколко пресечки, реши да се върне в офиса. Почака Шосвиц да си довърши кафето, за да тръгнат — нощно време кафето в офиса беше доста силно и горчиво.
Двамата мъже вървяха бавно, бяха преуморени. Изкачиха хълма, пресякоха улицата и влязоха в сградата на „Обществена сигурност“. В асансьора запазиха мълчание. Като влязоха в офисите, Шосвиц каза:
— Използвайте залата за разпити. Ще имате повече спокойствие.
Болд беше толкова изненадан, че не можеше да разбере за какво му говореше Шосвиц, докато очите му не се адаптираха и не видя Елизабет. Тя седеше на един стол до бюрото и го гледаше сърдито. Той се почувства шокиран от нейния вид. Какво странно чувство — да се паникьосаш от вида на собствената си жена!
Беше време, когато Лу Болд нямаше търпение да се върне вкъщи при нея. Тя винаги беше една здрава и красива жена. А в ранните години на техния съпружески живот, докато тя работеше върху специализациите и дипломите и той изпълняваше задълженията си на детектив, те изпитваха силно взаимно чувство на привличане един към друг. Той правеше всичко, за да свие смяната или да нагласи разписанието така, че да остане повече свободно време за нея. Тя правеше същото, като четеше често до след полунощ и в малките сутрешни часове, за да могат да съчетаят двата начина на живот. През онези години по-голямата част от свободното си време прекарваха в леглото, или на друго подходящо място, където можеха поне да се прегръщат. Моментите на страст водеха до блажена физическа умора и сладка почивка. „Дремванията“ поддържаха и единия, и другия, и се бяха превърнали в своеобразен код, който използваха, когато искаха да офейкат от някое социално мероприятие, за да се върнат по-рано под юргана. Елизабет беше чувствена и атрактивна жена, която изискваше, но и отдаваше голяма физическа любов. Той си спомняше десетки случаи, когато самата тя беше поемала инициативата да правят любов, с което техният меден месец продължи години след сватбата.