Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Не знам защо. Имате работа да вършите, нали? Така ми казахте оная нощ. Аз мислих върху това. Ако бях направил нещо онази нощ — лицето му се сви болезнено, — тя би била все още жива!
— Ти не знаеш това.
Момчето избухна в плач.
— Вие не знаете как се чувствам. — Той първо се обърна към Болд, а после се сви на топка и обгърна коленете си с ръце.
Болд протегна бавно ръка към него и го потупа по гърба. Вдигна очи и видя, че госпожа Левит беше застанала и ги наблюдаваше отдалеч.
— Забрави това, синко! — Тези думи се оказаха още по-болезнени за него. — Знам точно как се чувстваш, ако това ти помага с нещо.
Джъстин клатеше наведената си глава, все още хълцайки.
— Виждаш, че и аз, ако си бях свършил добре работата още първия път, ти нямаше да видиш този човек онази нощ. Никога не би се случило, защото щях да го арестувам. Но аз не го направих. И ще ти кажа нещо повече. Тази мисъл ме преследва постоянно и нищо не мога да направя със себе си. Ние с теб сме в една лодка: искаме да върнем всичко, както си беше, но не можем, нали?
Момчето спря да хълца и бавно се изправи на крака.
— Не, предполагам, че не! — каза със съжаление.
— Нас ни проверяват по странни начини, синко!
Момчето кимна.
— Не мога да ти кажа, че това, което си направил, е било правилно. Ти самият трябва да си помислиш. Но мога да ти кажа друго: няма начин да променим това, което е станало, но благодарение на тебе можем да хванем престъпника. Ти можеш да станеш герой, Джъстин!
— Не искам да бъда герой!
— Отнася се за нас двамата, но понякога не може да се избегне.
— О, ако бях позвънил!…
— Слушай, ти не си имал възможност да знаеш, нали? Не бъди несправедлив към себе си. Има дяволски много „ако“ в тоя живот, Джъстин! Без глупости! — Той таза това с надеждата да привлече вниманието на момчето и да успее. — Но малко от тези „ако“ заслужават самоосъждане. Забрави това. Мисля, че знаеш какво се опитвам да ти кажа.
Момчето кимна в знак на съгласие и избърса очите с ръкав.
— Ще имам нужда от твоята помощ, синко. Ще те питам за същото стотици пъти. Най-накрая ще ме намразиш за всичко това. Най-доброто е може би, че вероятно ще те спрем от училище за около два дни. — (Момчето се оживи.) — Ние можем дори да летим над целия окръг Вашингтон само за да разговаряме с теб.
— Без детинщини!
Сега вече имаше момчето.
— Е, това звучи добре! Ти самият се чувстваш по-добре, нали?
— Да.
— Мисля, че трябва да се извиниш на майка ти.
Момчето прекоси училищния двор бегом, погълнато от опрощаващата прегръдка на майката. Когато Болд се приближи до тях, госпожа Левит промърмори някакво извинение през сълзи.
— Простете ми! — каза тя.
Болд кимна с глава.
— Същото! — каза той и ги съпроводи до колата.
13
Късно същия ден, следвайки двучасовата аудиенция с Джъстин Левит, въоръжен с даденото описание на начина на влизането на убиеца, Болд се върна отново в дома на Крой и огледа най-подробно цялата къща. Той застана до оградата на задния двор, мислейки как убиецът би могъл да проникне. Ако Джъстин беше прав, убиецът е трябвало да се прехвърли през оградата, да влезе в задния двор и да го пресече по посока на главния вход на къщата на Черил Крой. Болд избягваше да докосва стълбчетата, носещи ниските верижни връзки на оградата — това е работа на Следствения отдел да снемат отпечатъци и той ще ги има — затова прескочи отгоре. Най-близката сграда представляваше заключен гараж. Позвъни в къщата, но никой не отговори. Заобиколи я, питайки се дали убиецът не е паркирал на улицата, след което е влязъл по същата алея за гаража. Много рисковано би било — помисли си. Някаква табела „Продава се“ видя отляво. Беше поставена в тясната зелена ивица пред съседната къща. По-нататък, в далечния край на следващата къща той дойде до някакъв вход за коли, много добре защитен от погледа на всички съседи. Ако загасите светлините, след като завиете и влезете достатъчно бързо, имате всички шансове да не бъдете забелязан.
Въпреки последния дъжд, който изми всички следи по пясъчно-чакълената алея, в участъка под входа личаха ясно две следи от кола. Няколко фута по-назад, където следите се губеха, Болд намери книжна кибритена полуизгоряла клечка със завит край. Остави я там, където си беше, без да я пипа. Като напусна следите от колата, тръгна направо към мястото, откъдето беше започнал, и където имаше два близки един до друг и ясни отпечатъци от баскетболни гуменки, един от които сочеше към мястото на паркирането, а другият — обратно, разбра, че задържаше дишането си от завладялото го вълнение. Та нали баскетболните гуменки бяха отбелязани и в профила на Научния център! Значи, Кръстатия убиец е бил тук.