Магьоснически огън

Джак я притисна към стената, закрепвайки я там, докато я вземаше грубо и бързо, пенисът му се забиваше в нея и напълно я обладаваше, карайки дъха й да излиза накъсано.

Оргазмът й дойде като мощна вълна, която я накара да извика. Тя отметна глава назад, затвори очи и извика името му, докато свършваше около движещия му се пенис. Джак я последва само няколко секунди по-късно с вик, който отекна под душа.

Задъхвайки се, Джак допря чело в нейното.

— По дяволите, харесва ми да съм в теб.

Тя се ухили.

— Уверявам те, че чувствата са взаимни.

Той я целуна първо по челото, след това по бузата и накрая по устните. След това пусна бедрата й и я изправи. Пенисът му се изплъзна от тялото й и тя усети празнотата.

— Не мога да ти устоя. Мамка му, след като веднъж съм те имал, отново те искам. Пристрастяваща си — изръмжа той.

Думите му трябваше да й доставят удоволствие, но съдържаха подтиснато чувство на вина… на разкаяние. Погледът в тъмните му очи беше същия. Сякаш тя бе нещо греховно, което той знае, че не може да има, но все пак е получил.

Джак Макалистър имаше тайни от нея.

— ДОВЕДИ Я, ДЖАК — КАЗА ТОМАС МОНАХАН.

Джак стоеше с телефона до ухото си, търкайки с хавлия мократа си коса.

— Веднага? Спешно ли е?

— Не тази нощ. Утре сутринта. Самолетните билети ви чакат на международно летище "Минеаполис Сейнт Пол", първа класа, директен полет до Чикаго. Изпратили сме хора да ви пазят гърба, но ще са извън полезрението ви, освен ако не са необходими. Всичко друго би привлякло вниманието на Крейн. Наблюдава жилището ти с малко повече интерес, отколкото ни харесва. Мислим, че подозира, че Мира е с теб, а това означава, че е време да се раздвижим. — Той направи пауза. — Как е тя?

Джак погледна към спалнята си, виждайки я как минава през вратата, готова за сън. Тя издърпа нощницата си от леглото и я надяна през главата си. Той наблюдаваше копринената обвивка на тялото й. Как беше тя? Красива. Великолепна. Пленителна. Възхитителна. Неустоима. О, и между другото, току що правих любов с нея двукратно.

— Тя е, ъ, добре — каза той с твърде тих глас, за да не стигне до Мира.

— Отприщи ли магията си?

— Да. Мисля, че щом получи малко повече тренировки, братовчедка ти ще бъде способна да срита сериозно някои задници, Томас. Днес пробвахме малко защитна магия и при първия опит ме плъзна по пода през половината дневна.

Томас се засмя гордо.

— Това е кръвта на Монахан. Кръвта на Хоскинс също е доста силна. Лесно ли се справи? Как я освободи?

Въпросите му бяха нетърпеливи. Джак знаеше как Томас умира да се срещне с Мира. Семейството значеше много за него, а Мира бе извън него от раждането си.

— Не спомена силата на връзката между огън и въздух. Магията ми извлече нейната. Отначало не повярва, както очакваше, но, щом усети надигането й, всичко приключи. След това привикна доста бързо.

Монахан замълча за известно време.