Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Земевладелец? Това значи ли, че си богат?
— За съжаление не — отговори Ник. — Баща ми успя да пропилее наследството си, докато беше командир на полк. Все повтаряше: „Трябва да поддържаме стандарта си, момчето ми“. Каквото остана, потъна за издръжка на имотите.
— Значи нямаш пукната пара? Като мен?
— Не — отвърна Ник. — Аз не съм като теб. Ти по-скоро приличаш на дядо ми. И не би направил грешката, която допуснах аз.
— Но аз съм осъден на двайсет и две години, които ще прекарам тука — възрази Дани.
— Казва се тук — поправи го Ник.
— Тук — повтори Дани.
— Но за разлика от мен, ти не би трябвало да си тук — тихо рече Ник.
— Наистина ли мислиш така? — Дани не можа да скрие изненадата си.
— Не го вярвах, докато не прочетох писмото на Бет. А очевидно адвокат Редмейн също смята, че заседателите са взели погрешно решение.
— Какво е това на врата ти? — попита Дани.
Големия Ал се стресна, изръмжа, стана от леглото, свали си боксерките и се отпусна върху тоалетната чиния. Когато пусна водата, Дани и Ник се опитаха да заспят, преди да започне хъркането.
Бет усети болката, докато пътуваше в автобуса. Бебето трябваше да се появи след три седмици, но тя веднага си даде сметка, че е най-добре веднага да иде в някоя болница, ако не иска да роди първото си дете в автобус по линия двайсет и пет.
— Помогнете ми — изпъшка тя, когато я преряза за втори път.
Двете възрастни жени, които седяха пред нея, се обърнаха едновременно.
— Започва ли се? — попита едната.
— Няма никакво съмнение — рече другата. — Вие кажете на шофьора, а аз ще й помогна да слезе.
Ник подаде десет цигари на Луис, след като бръснарят изчетка космите от раменете му.
— Благодаря ти, Луис — каза Ник, все едно че се намираше при личния си фризьор в салон „Тръмпърс“ на Кързън стрийт.
— За мен е удоволствие, господине — официално му отговори Луис, докато връзваше кърпата на врата на следващия си клиент.
— А вие какво ще желаете? — попита Луис и прокара пръсти през гъстата къса коса на Дани.
— Това можеш да го оставиш — обясни Дани и махна ръката му от главата си. — Искам само да я скъсиш отстрани и отзад.
— Ще ти отива — съгласи се Луис, взе ножицата и огледа по-отблизо косата му.
След осем минути приключи с подстрижката и подаде на Дани огледало, за да огледа врата си.
— Не е зле — призна Дани, когато се разнесе глас:
— Край на почивката. Всички по килиите.
Дани пъхна пет цигари в ръката на Луис точно когато надзирателят се приближи към тях.
— Шефе, а ти какво ще искаш? По-късо отстрани и отзад? — пошегува се Дани, докато оглеждаше плешивата глава на господин Хаген.
— Не се закачай с мен, Картрайт. Прибирай се в килията, ако не искаш да те докладвам.
Хаген прибра ножиците, машинката, четката, бръснача и различните по размер гребени в метална кутия. Заключи я и я отнесе.
— Ще се видим след месец — рече Луис, докато Дани бързаше към килията си.
21.
Гласът отвън оповестяваше, че е време за църква.
Дани и Ник зачакаха пред вратата, докато Големия Ал хъркаше щастливо, воден от убеждението си, че докато спиш, не си в затвора.
Тежкият ключ се завъртя в бравата и вратата се отвори. Дани и Ник се сляха с множеството, тръгнало към параклиса на затвора.
— Вярваш ли в Господ? — попита Дани, докато слизаха по витата метална стълба към приземния етаж.
— Не — отговори Ник. — Аз съм агностик.
— Какво значи това?
— Агностик е човек, който вярва, че няма как да знаем дали Господ съществува, или не, за разлика от атеиста, който е сигурен, че няма Бог. Но пък е много добро извинение да прекараш един час извън килията всяка неделя, а и обичам да пея. Освен това падрето тук изнася прекрасни служби, макар да отделя прекомерно голямо внимание на разкаянието.
— Какво е „падре“?
— Така наричат свещениците в армията.
— А „прекомерно“?
— Прекалено много, повече от необходимото.
— Двамата с Бет сме римокатолици.