Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
Написа доклада си и се върна в отдел „Азиатска престъпност“, за да провери какво става. Отключи вратата с магнитната си карта за самоличност, качи се на третия етаж със стария асансьор и влезе в безлюдната стая. Беше шест часът вечерта. След малко дойде Ал Катсукура. Носеше изненадващо обемиста папка, която сигурно съдържаше информация по разследването на убийството на Рей. Дебелите папки невинаги означаваха напредък, а само че отделът е хвърлил много сили в разследването и двайсетина ченгета разпитват всеки, който се е намирал в радиус от километър и половина от местопрестъплението. Ал се приближи до бюрото си и я погледна безучастно. Беше ясно, че присъствието й е нежелано, затова тя стана и отиде при него.
— Научи ли адреса на Китаеца? — попита го.
Изражението му сякаш говореше: „Я ми се разкарай от главата“. Сетне Ал погледна към кабинета на шефа им. Щорите още бяха спуснати.
— Мислех, че утре ще се явяваш пред Отдела за вътрешно разследване.
— Нищо не са ми казвали — отговори Таниша и това беше истина, но тя не се учуди.
Вероятно щяха да я изненадат. Беше се срещнала веднъж със съветника по юридическите въпроси на полицейския профсъюз, но тъй като единствената й вина беше, че ходи на гости у баба си и си прави косата в Южния централен район, двамата решиха да отиде на слушането и да разбере в какво я обвиняват.
— Научи ли някакъв адрес? — повтори тя.
— Виж какво, Таниша, предполага се, че си отстранена от случая.
— Само се интересувам. Рей ми беше приятел. Работихме заедно. Не ме изолирай, Ал. Кажи какви слухове се носят.
След минута японецът кимна.
— Добре, но не си го чула от мен. Адресът в досието за ареста на Боби Чин беше фалшив, но, изглежда, на Рей му е провървяло, преди да умре. В ресторанта в Китайския квартал, където Боби Чин някога е работил, имаше адрес. Те са казали на Рей къде наистина живее Боби. Това трябва да е станало вчера следобед, скоро след като Рей е излязъл от дома ти.
— Бързо е стигнал дотам.
— Той имаше връзки в Китайския квартал. Както и да е. На адреса, който са му дали, има стар риболовен шлеп, закотвен в пристанището. Ходихме там. Шлепът е мръсна дупка, но нямаше никого. Всички бяха изчезнали. Явно е приютявал много хора. Смърдеше невъобразимо. Пилешки кости, буркани от майонеза, пълни с пикня. Накарах половината свободни ченгета да разпитат хората, живеещи на двете улици край доковете. Никой не бил виждал Рей, нито колата му в четвъртък вечерта.
— Мисля, че след като в ресторанта са му дали адреса, той вероятно е отишъл там. Нещо се е случило… Видял е нещо или някого. Или е попаднал на нещо. Сетне са го проследили до централата на „Чин Ло“ на Хил стрийт и някой от гангстерите го е очистил. Познаваш ли някой от имиграционната служба, който би ми предал малко информация?
— Зарежи това, Тиша. Верба ще пощурее, ако разбере, че се бъркаш в разследването.
— Това „не“ ли означава, Ал?
— Стой настрана и бъди спокойна. Ще разследваме всичко. Не се меси, само ще объркаш нещата.
Разумен съвет от опитен професионалист, но Таниша имаше други намерения. Той я погледна. Явно нямаше да й каже нищо повече. Тя се приближи до бюрото си, взе си нещата и се върна в градската библиотека. Беше решила да събере информация за триадата „Чин Ло“.
Таниша се прибра вкъщи и същата нощ прегледа книгите и компютърните разпечатки, които бе донесла от библиотеката. В полунощ се зачете в доклада на човек на име Уилард Дж. Викърс от Кливланд, шеф на частен мозъчен тръст, наречен Център за изследване на престъпността по тихоокеанското крайбрежие. Беше го намерила в компютъра. Викърс бе ходил пет-шест пъти във Вашингтон, за да свидетелства пред долната камара на Конгреса и пред Сената. Тя направи разпечатка на изказванията му и не повярва на очите си.
Според господин Уилард Викърс китайските престъпни синдикати се намираха предимно в творящите фукиенизийски области в Азия — части от вътрешността на Китай, целия Тайван и Хонконг. Триадите носеха отговорността за невероятната престъпност в Съединените щати. Това беше престъпен заговор, дирижиран от най-високо ниво в китайското правителство в Пекин. Печалбата от вноса на престъпност в Съединените щати се бе увеличила от осемдесет милиарда през 1994 година на повече от триста милиарда долара. Викърс бе заявил пред стъписаната комисия по въпросите на организираната престъпност, че китайските триади са успели да се внедрят във всички сфери на американския делови и политически живот и да заграбят този огромен дял от икономиката, внасяйки наркотици, оръжие и имигранти, и изнасяйки интелектуална собственост, ценни книжа и крадени стоки. От една страна, те крадяха милиарди, а от друга — криминализираха обществото на Съединените щати.