Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
Фу Хай видя каменни стъпала, водещи надолу към ужасно замърсената Бисерна река. Слезе до половината, седна на студения камък и се вторачи в амбулантните търговци, които миеха краставици и корени от джинджифил във вонящата вода.
Нещастният младеж не знаеше какво да прави. Погледна към отсрещния бряг на реката, където имаше огромна сграда, осветена като за китайски фестивал. Когато единият търговец на зеленчуци взе кошницата си и я понесе по стъпалата, Фу Хай се обърна към него на мандарински.
— Каква е онази красива осветена сграда на другия бряг?
— Кой си ти, че не знаеш каква е онази сграда? — попита човекът. После се вторачи в дрехите му, в платнените обувки, в тънкия ленен панталон и в уплашените му очи.
— Аз… аз съм…
— Селянин от провинцията. Искаш да отнемеш работата на гражданите от Гуанджоу.
— Не, аз… искам да отида на изток, в Америка — отвърна и стана, в случай че се наложи да избяга, ако мъжът повика милицията.
— Разбирам — рече търговецът и изражението му омекна. — И аз много пъти съм мечтал да се махна от това място… но сега вече съм женен и имам дете. Съдбата ми е решена.
Фу Хай не знаеше какво да каже. Страхуваше се да попита как да намери „Змийска глава“.
— Сградата, за която питаш, е хотел „Бисерна река“ — продължи мъжът. — Най-луксозният и най-красивият в Китай.
Фу Хай кимна.
— На твое място не бих стоял тук, облечен с тези дрехи. Ще те арестуват.
— Къде да отида?
— Върви в католическата катедрала. Потърси Джон Уайт. Той ще ти помогне. — Търговецът взе кошницата със зеленчуците и започна да изкачва стъпалата. Преди да стигне догоре, той се обърна и погледна Фу Хай. — Ако търсиш „Змийска глава“, бъди внимателен. Тигрите и елените не се спогаждат.
После, без да дочака отговор, мъжът продължи пътя си и скоро се скри от погледа на Фу Хай.
Фу Хай лесно намери католическата катедрала. Застана на стъпалата и се загледа в сградата. Повечето прозорци на първия етаж бяха обковани с дъски, а няколко от религиозните статуи в нишите на стените бяха разрушени.
Влезе в огромното студено помещение. Седна на последната пейка и погледна разпятието на олтара в далечния край. Катедралата беше великолепна, с висок сводест таван. Мракът я правеше страшна. Единствената светлина идваше от мъждукащите свещи. Фу Хай беше изтощен. Главата го болеше от безсъние. Краката му бяха подути от усилията и от тичането. Счупените му зъби пулсираха. Ужасно му се спеше, но беше твърдо решен да остане буден.
Събуди се, когато една ръка леко го разтърси. Скочи и видя възрастен китаец, който не носеше расо.
— Кой си ти? — попита мъжът. Гласът му беше тих и любезен.
— Аз съм… Аз… — Фу Хай се боеше да каже името си, дори да говори. Сетне неусетно добави: — Дойдох да се срещна с Джон Уайт.
Отец Джон Уайт упорито използваше християнското си име въпреки преследванията. Той беше няколко години по-възрастен от Фу Хай. Двамата седяха на твърдите дървени столове без тапицерия. Отец Джон беше облечен в черно расо с бяла якичка. Беше много слаб и носът му явно бе чупен многократно.
— Идваш отдалеч — каза той.
Старецът, който го бе намерил заспал на пейката, се върна, носейки поднос с димящ ориз и пиле.
— Чувствам се странно тук — рече Фу Хай, без да знае как да започне. — Не съм вярващ.
— Това не означава, че не си добър човек — отвърна отец Джон, сетне протегна ръка и бутна подноса към Фу Хай, който умираше от глад, но не погледна храната.
В същия миг младият мъж забеляза, че ръката на свещеника е обезобразена и съсухрените пръсти са свити като нокти на хищна птица. Костите бяха счупени като на баща му.
— Бил си класов враг по време на културната революция, нали? — попита Фу Хай и започна да се храни.
Отец Джон вдигна двете си ръце и му ги показа.
— Културната революция не беше лек период. Червените войници нападнаха това красиво място и изпочупиха цветните стъкла и статуите отвън. Тогава бях осемнайсетгодишен и току-що бях станал свещеник. Бях още наивен и се опитах да ги спра. Те сложиха ръцете ми на каменните стъпала на катедралата и удряха, докато не остана здрава кост. Сега не мога да давам причастие. Дори не мога да държа разпятието на Христос.