Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
Викърс бе казал на конгресмените, че подставени лица или посредници са се внедрили в целия политически спектър на Америка, купуват правителствени служители и инвестират незаконно в политическите кампании, като мрежата стига чак до президента на Съединените щати. Посредниците бяха станали богати и властни и имаха политическо влияние. Таниша си спомни какво бе казала Катрин Касиди за политическото влияние на Прескот и се запита дали и той не е бил посредник.
Викърс бе дал показания, че тази огромна кражба от Съединените щати се осъществява безнаказано и без да се отразява от медиите. Докладът беше пространен и разказваше как проблемът с китайската престъпност напълно е засенчил италианската мафия и колумбийските наркокартели, печелейки два пъти повече годишно, отколкото тези две организации.
Според него безпрецедентното разпространение на хероин в Съединените щати се дължи почти изцяло на китайските триади. Китай беше най-големият производител на хероин. Тъй като маковото семе беше евтина стока в Китай и струваше милиарди в Съединените щати, китайците го внасяха, без американското правителство да се намесва, и определяха такива цени, които да подбиват латиноамериканския кокаин. По този начин американските училища и градове бяха наводнени с китайски „бял прах“. Китайските нарколордове бяха изградили мрежа, която ежегодно захранваше Америка с тонове чист хероин.
Викърс бе разказал на Конгреса и за нелегалната имиграция. Само в Калифорния триадите вкарваха незаконно над сто хиляди човека годишно, при това без почти никакви съдебни дела — изумително постижение. Триадата „Чин Ло“ в Хонконг прекарваше с кораби онези селяци почти през половината земно кълбо, хранеше ги, обличаше ги, даваше им подслон и ги снабдяваше с фалшиви документи под носа на американските правителствени институции, създадени да предпазват страната от същото това проникване. Изводът на Викърс беше, че това очевидно не би могло да стане, без хората от тези агенции да си затварят очите и да извръщат глава. Още по-смайващо беше, че мнозина от нелегалните имигранти се продаваха на триадите в замяна на пътуването до Америка. За да върнат дълга си, те започваха да се занимават с престъпна дейност в Съединените щати. „Проблемът с китайската престъпност — бе казал той на шокираните конгресмени, — се засили драстично след 1994, Годината на Кучето.“
Таниша Уилямс четеше всичко това и недоверието й нарастваше. Струваше й се невероятно. Уилард Викърс дори разделяше престъпленията по категории: чистата печалба от контрабандата на наркотици беше над пет милиарда долара годишно, кражбите на луксозни автомобили, яхти и стоки — около дванайсет милиарда, фалшивата валута, кредитните карти, патентованите стоки и ценните книжа — над сто милиарда, интелектуалната собственост в разрастващата се компютърна сфера — сто милиарда, незаконната търговия на фондовия пазар — още два милиарда и нелегалната имиграция — десет милиарда. Списъкът беше изумителен. И въпреки това в пресата нямаше дори намек за всичко това. Нито Конгреса, нито Белия дом говореха за тези неща. Според Викърс причината беше очевидна — „парите за чай“, както азиатците наричаха подкупите на правителствени служители.
Не бе чувала тези въпроси да се обсъждат в отдел „Азиатска престъпност“. Всички знаеха, че престъпленията, извършвани от азиатци, се увеличават, но явно по-голямата част от тях не се докладваха. Тя най-после остави разпечатката.
Или Уилард Дж. Викърс беше напълно откачен, или това беше най-голямата и най-добре организирана престъпна конспирация в света. Реши да разбере кое от двете е истината.
Тя го събуди в четири сутринта. Чу го да мърмори и да се суети със секретната брава от другата страна на вратата на хубавото си жилище на десетия етаж на Беладжио Роуд в Бел Еър.
Най-сетне вратата се отвори и Уилър застана на прага. Беше в зелени болнични дрехи и се подпираше на една патерица. Косите му бяха разрошени.