Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
— Свързани? С какво?
Катрин бе престанала да плаче и беше готова ожесточено да защитава паметта на починалия си син. Сега не полицията, а Уилър беше проблемът. Отново бяха на позната територия.
— Ами свързани — измънка той.
— По какъв начин…
— Престани, майко.
— Не, ти престани. Искам отговор. Кажи ми какво мислят. Онази цветнокожа детективка не ми харесва. Изгаря от нетърпение да създава неприятности. В болницата… Тя даде да се разбере, че Прескот е бил замесен в нещо. Защо мислят така?
— Мамо…
— Какво мислят, Уилър? Поне това ни кажи, за бога!
— Смятат, че Прескот… може би е бил… че е бил замесен в нелегална имиграция на китайци. И вероятно е уреждал визи от имиграционната служба. Подкупвал е политици.
Той наблюдаваше лицето на майка си. В стаята настъпи неестествена тишина.
После Лиз направи няколко крачки към свекърва си. Холис я последва и Уилър остана сам в средата на помещението, за да отстоява предателската си позиция.
— Толкова много ли мразеше брат си? — прошепна Катрин.
— Не, майко, не го мразех. Невинаги съм го разбирал и понякога ми се искаше той да ме разбере или да промени отношението си към нещата. Но не го мразех. Как бих могъл? Аз го обичах. Той беше малкият ми брат.
— Да промени отношението си към нещата? — попита майка му, хващайки се за това изречение. — Да постъпва като теб? Да не излиза от бара. Слава богу, че решението му беше съвсем различно.
— Не, майко, не исках Прескот да прави това. Исках да… ме разбере. Той беше единственият, който виждаше нещата по същия начин като мен. Ако са го въвлекли в някакъв заговор за подкупи, за да спечели влияние и да отговори на изискванията на татко, тогава може би вината не е изцяло негова.
Долната челюст на Катрин увисна. Тя стана и се приближи до Уилър.
— Бъди проклет — тихо изрече. — Ако се опиташ да оправдаеш окаяното си съществуване, като опетниш името на покойния си брат, никога няма да ти простя.
— За теб няма значение, че Прескот е бил убит, нали? И че някой е забил игла в сърцето му? Убили са го и сега заради някаква погрешна представа за семейна лоялност ще ги оставим да се измъкнат безнаказано? Не трябва ли да го защитим? Можем ли да позволим да го убият и сетне да обърнем гръб само за да спасим фамилното име?
— Да спасим неговото име. Да спасим репутацията на брат ти! — изкрещя Катрин.
— Той е мъртъв! Няма го. Нека да се занимаваме с онова, което е тук.
— Ти искаш да принизиш Прескот до твоето ниво, Уилър. Искаш да намериш някакво измислено престъпление срещу него, за да опетниш паметта му и да не си такъв колосален шибаняк!
Уилър беше наблюдавал майка си по време на дълбоки кризи и познаваше добре противоречивата й южняшка личност… но този следобед за пръв я чу да ругае.
Той излезе, без да каже дума… Погледите, които си размениха, бяха изгарящи. Младият мъж застана на предната веранда на хубавата къща на брат си и се вгледа в кленовете от двете страни на улицата със скъпи жилища. Чувстваше се като предател към малкия си брат. Имаше усещането, че се бе обърнал срещу него. И все пак някой бе убил Прескот. Той започна да изпитва гняв и потребност да отмъсти. Чувстваше и нещо друго. Отначало не можа да осъзнае точно какво, после разбра. В тази трагедия имаше шанс. Втора възможност за него. Може би това беше последната му надежда да осмисли своя живот. Вероятно Прескот бе умрял, за да се прероди Уилър.
Уилър, ще ме научиш ли да хващам топката?
Можеш ли да убедиш онова момиче да излезе с мен?
Ще унищожиш ли всичко, което представлявах?
Ще го направиш ли? Би ли го сторил? Можеш ли?
15.
Пари за чай
Таниша направи копие на касетата от мерцедеса на Прескот Касиди. Напечата текста, после излезе от разхвърляния си апартамент на Болдуин Парк и тръгна към Паркър Сентър. Там остави оригиналната касета в отдел „Символи и йероглифи“ с указания да вземат отпечатъци и да я анализират. Отдел „Криптография“ се намираше в осветеното от неонови светлини мазе с бели стени в Паркър Сентър. Там имаха компютърна връзка с ФБР, които притежаваха огромна база данни с нумерологични и криптографични знаци. Таниша бе изучавала дешифриране на кодове в академията и знаеше, че някои букви в английския език се срещат по-често от другите. Беше възможно да се установи индекс на честотата на употребата на всяка една от двайсет и шестте букви в азбуката. На всяка буква можеше да се определи цифра. Проблемът се състоеше в това, че диктовката на Прескот беше твърде кратка. Процесът беше сложен, отегчителен и без големи изгледи за успех. Тя подаде заявка да се опитат да открият значението на „1414“.