Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
„Змийската глава“ направи знак на сервитьора, който се приближи до масата. В ръката си държеше гърчеща се черна змия.
Гангстерът кимна. Сервитьорът отряза главата на змията и я хвърли в емайлиран леген. От гърчещото се тяло рукна кръв. После сервитьорът одра кожата на влечугото и оголи розовото месо. Зарови пръсти във вътрешностите, извади малък черен орган с формата на таблетка и го сложи в чаша с оризово вино до лакътя на Тоу Клепоухия. Гангстерът изпи на един дъх виното и жлъчката на змията, без да откъсва очи от Фу Хай.
— Трябва много да внимаваш да не глътна и теб — грозно се ухили той.
14.
Ще го направиш ли? Би ли го сторил? Можеш ли?
Беше сряда следобед. Уилър се намираше в кабинета на брат си и помагаше на снаха си да оправи бъркотията. Той стоеше до библиотеката, подпирайки се на патериците и нареждаше книгите, а Лиз и Холис пълзяха по пода и събираха безценните томове, подвързани с кожа. Първите издания на Емили Дикинсън, По и Хърман Мелвил, които брат му бе колекционирал. Някои струваха десет хиляди долари. Идеалният подарък за най-преуспяващия млад адвокат в Лос Анджелис.
В момента Уилър подреждаше дванайсетте тома на „История на Калифорния“ от Джон Стодард, който бе доминикански монах, публикувал историческото си изследване през 1898 година и несъмнено беше предубеден към разврата и смъртта по време на Треската за злато. На лавицата щяха да бъдат сложени и „Пълна история на света“ от Хенри Смит Уилямс, двайсет и пет тома, покрити с прах, първо издание, публикувано през 1904 година. Прескот обожаваше историята. Всъщност Уилър му бе подарил три от поредиците. Коледно намаление, по петстотин долара парчето. В семейство Касиди парите, похарчени за историческа литература, не се смятаха за претенциозен разход и книгите се ценяха много повече от пръстените и часовниците.
Бе започнал да подрежда томовете на Хенри Смит Уилямс, когато майка му дойде.
„Дойде“ не беше най-точната дума, защото тя по-скоро нахлу в стаята. По страните й се стичаха сълзи. Катрин веднага започна:
— Как могат да кажат, дори да намекнат, че той… е бил…
Тя не можа да довърши изречението и се разплака. Уилър и Лиз се втурнаха към нея и й помогнаха да седне на канапето.
— Какво има, майко? Какво се е случило? — попита той, предполагайки, че сълзите й са свързани със смъртта на Прескот. Брат му бе починал преди три дни, а тази истерия беше заради нещо по-скорошно, нещо, което се бе случило току-що.
— Какво има, Кей? — попита Лиз.
Двете изглеждаха измъчени и изтерзани. Уилър се държеше по-твърдо.
— Полицията. Казват, че… Прескот бил… че бил убит!
— Убит? — учуди се Уилър.
— Аутопсията. Току-що се обадиха. Казаха, че някой забил в сърцето му игла за акупунктура. Искат показанията ни. Искат да разберат какво е бил намислил Прескот.
Катрин най-сетне погледна към двамата, сякаш те знаеха как да избегнат този проблем.
— Но това е смешно — разгорещено изрече Лиз. — Какво бил намислил? Нищо!
Уилър мълчеше.
— Как е възможно дори да е мъртъв? — ридаеше майка му. — А сега казват, че е… убит. Няма да позволя да ме разпитват като обикновен престъпник. Онази негърка, детективката… тя би се зарадвала да намери нещо ужасно. Личи й.
— Майко — започна Уилър, — мисля, че трябва да им окажем съдействие.
Отдавна се бе научил да не обръща внимание на леко расисткото южняшко отношение на майка си.
Тя се обърна към него. На лицето й бяха изписани злоба и гняв, примесени със скръб по загубата на сина й.
— Ти мислиш… Ти…
Това беше достатъчно. За всички, дори за Холис, беше ясно какво иска да каже Катрин. „Ти нямаш думата. Ти не ставаш за нищо. Само пиеш и излагаш семейството си.“
— Майко, полицията мисли…
— Разговарял си с тях? — изкрещя тя. — Разговарял си с полицаите за нашето семейство? Господи, Уилър, сега е моментът да се обединим и да окажем съпротива. Трябва да поставяме семейството над всичко. Нима искаш да прочетеш цялата история в „Лос Анджелис Таймс“?
— Майко… Нямах избор…
— Човек винаги има избор.
— Аз намерих тялото на Анджи Уонг. Тя беше убита. Обезобразена. Това е някакво китайско убийство за назидание. Полицаите ме разпитваха. После застрелях двама китайски гангстери точно тук, в тази къща. Полицаите смятат, че двата случая са свързани. Как бих могъл да не разговарям с тях?