Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Образът на Джасра бе започнал вече да избледнява, тъй като тя явно още не осъзнаваше, че от този миг нататък пренасянето чрез Картата щеше да й коства главата.
И все пак бързо схвана как стоят нещата. Задави се и веднага отстъпи назад, след което ореолът изчезна, а образът й доби предишната си реалност. Изпусна Картата си и вкопчи пръсти в кордата, увита около гърлото й.
Незабавно се озовах до нея и докоснах Фракир, която освободи клона на дървото и се нави около китката ми.
— Добър вечер, Джасра — казах аз и дръпнах рязко главата й назад. — Опитай пак да си покажеш зъбките и ще ти прекърша вратлето. Ясен ли съм?
Тя се опита да проговори, но не успя, затова само кимна.
— Ще отпусна леко кордата — продължих аз — за да можеш да отговориш на въпросите ми.
Разхлабих хватката на Фракир. Джасра се закашля и ме удостои с поглед, който спокойно би превърнал пясъка в стъкло. Магическото й излъчване бе секнало окончателно, затова аз освободих линиите на Логрус.
— Какво искаш от мен? — попитах аз. — Кой съм аз според теб?
— Ходещ труп! — изсъска тя и се опита да ме заплюе, но не успя — явно устата й бе пресъхнала.
Подръпнах леко Фракир и Джасра отново се задави.
— Грешен отговор — казах. — Опитай пак.
Тя обаче се усмихна и погледна зад гърба ми. Обърнах се, без да изпускам Фракир. Въздухът зад мен бе започнал да вибрира. Очевидно някой се готвеше да се пренесе тук с помощта на Картите.
Нямах настроение за нови усложнения и затова измъкнах със свободната си ръка своята собствена колода. Картата на Флора беше най-отгоре. Добре. Насочих съзнанието си към нея през слабата светлина, която се процеждаше отвъд лицето, нарисувано на Картата. Усетих как първоначалният унес на Флора се стопи под напора на концентрираното й внимание.
— Да?
— Пренеси ме при себе си! Бързо! — казах аз.
— Толкова ли е спешно? — попита тя.
— И още как — отвърнах аз.
— Ами… добре. Ела.
Образът й се появи пред мен. Флора лежеше на някакво легло. Чертите й ставаха все по-реални. Тя протегна ръка.
Протегнах се и я хванах. Направих крачка напред, но в мига, в който зад мен прокънтя гласът на Люк:
— Стой!
Но аз продължих напред и повлякох Джасра след себе си. Тя опита да ме дръпне назад, но успя само да ме задържи да не падна, след като се препънах в крака на леглото. Тогава забелязах тъмнокосия, брадат мъж, който ме бе зяпнал с широко отворени очи.
— Кой… Какво… — започна той, след като възстанових равновесието си и му се усмихнах неприветливо.
Зад моята пленничка се появи мъглявият образ на Люк. Той се протегна и сграбчи рамото на Джасра, опитвайки се да я изтегли обратно. Тя отново се задави, тъй като Фракир се стегна още по-здраво около гърлото й.
По дяволите! Ами сега?
Изведнъж Флора скочи от леглото, лицето, й се изкриви, апетитната й глазура мигом се стопи, а пръстите й се свиха в юмрук, който политна напред с изненадваща скорост.
— Ах ти, кучко! — успя да изкрещи тя междувременно — Помниш ли ме?
Ударът се стовари върху челюстта на Джасра и аз едва сварих да освободя Фракир достатъчно бързо, за да не се озова заедно с нея в прегръдките на Люк.
Двамата изчезнаха и трептенията замряха. Тъмнокосият мъж скочи от леглото и започна да събира дрехите си. Когато и последната част от облеклото се озова в скута му, той заотстъпва бързо към вратата, без да опита дори да се наметне.
— Рон? Къде тръгна? — попита Флора.
— Някъде по-далеч оттук! — отговори той, отвори вратата и излезе.
— Хей! Почакай!
— Без мен! — долетя от съседната стая.
— По дяволите! — каза Флора и ме изгледа кръвнишки. — Ама и теб си те бива да се бъркаш в живота на другите. — После извика отново: — Рон! Какво ще кажеш да вечеряме заедно?
— Имам час при психоаналитика си — чу се отново гласът му, последван от трясването на външната врата.
— Дано поне да се досещаш, че появата ти сложи край на една красива връзка — ми каза Флора.
Въздъхнах и попитах: