Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Кога се запознахте?
Тя сбърчи чело.
— Ами, вчера… Добре де, не се смей. В тези неща времето не винаги играе решаващата роля. Убедена съм, че тази нощ щеше да сложи началото на нещо много специално. Дай им на невежи като теб и баща ти само да опошляват красивите…
— Съжалявам — казах аз. — Благодаря ти, че ме измъкна. Той ще се върне, повярвай ми. Просто мъничко го постреснахме. Би ли могъл някой да не се върне при теб, щом веднъж те е опознал?
Флора се усмихна.
— Да, ти си точно като Коруин — каза тя. — Невежа със заложби.
После отиде до гардероба, извади оттам роба с люляков цвят и я облече.
— И за какво беше цялата фиеста? — попита тя.
— Дълга история…
— Тогава ще е най-добре първо да хапнем. Гладен ли си?
Ухилих се.
— И аз така си помислих. Хайде.
Прекосихме дневната във френски провинциален стил, за да се озовем в голяма селска кухня, в която изобилстваха керамичните плочки и медните съдове. Предложих помощта си, но Флора просто ми посочи един стол. Докато се занимаваше с измъкването на цял куп вкуснотии от хладилника, аз подхванах първия си въпрос:
— Къде…
— Да?
— … се намираме?
— В Сан Франциско — отговори ми Флора.
— И защо си се установила тук?
— След като приключих със задачата на Рандъм, реших да поостана. Градът отново ми се стори интересен.
Щракнах с пръсти. Бях забравил, че тя трябваше да разбере кой е собственик на склада, над който бе живял Виктор Мелман и където фирмата „Брутус Сторидж“ бе съхранявала амуниции, с които може да се стреля в Амбър.
— И кой се оказа собственикът на склада? — попитах аз.
— „Брутус Сторидж“. Мелман го е наел от тях.
— А кой е собственик на „Брутус Сторидж“?
— „Джей Би Ранд Инкорпорейтид“.
— Адрес?
— Имат офис в Саусалито, който е бил опразнен преди няколко месеца.
— А хората, които притежават помещението, не разполагаха ли с адреса на бившия си наемател?
— Имаха само номера на една пощенска кутия — също зарязана.
Аз кимнах.
— Очаквах нещо подобно — казах. — Сега ми кажи за Джасра. Ти очевидно познаваш дамата.
— Дама ли? — намуси се Флора. — Когато я видях за последен път, беше просто една кралска курва.
— Къде беше това?
— В Кашфа.
— Какво е това място?
— Едно интересно малко кралство отвъд Златния кръг на Сенките, с които търгува Амбър. Мърляв варварски разкош и прочие. Място, през което културата е минала транзит.
— И какво в такъв случай си правила ти там?
Тя замълча за миг и продължи да бърка нещо в купата пред себе си.
— О, прекарвах част от времето си в компанията на един кашфански благородник, с когото се срещнахме един ден в гората. Той беше на лов със соколи, а аз съвсем случайно си бях изкълчила глезена…
— Ъ-ъ — прекъснах я аз, за да й попреча да се отплесне в подробностите, — а Джасра?
— Тя беше съпруга на стария крал Минилан и го въртеше на малкия си пръст.
— И какво имаш срещу нея?
— Тя ми отмъкна Джазрик, докато отсъствах от града.
— Джазрик?
— Моят благородник. Перът на Кронклеф.
— И как прие Негово Кралско Величество Минилан тези събития?
— Той така и не научи за тях. По това време беше вече на смъртния си одър. Малко след това се спомина. Моят благородник беше предводител на кралската гвардия, а неговият брат беше генерал в армията. Тя ги използва и двамата, за да се настани на трона на Минилан. Последното, което чух за нея, бе, че станала кралица на Кашфа и обезглавила Джазрик. Този глупак си го заслужаваше, мен ако питаш. Мислех си, че поне е хвърлил око на трона, но явно съм грешила. Тя екзекутирала него и брат му, след като ги обвинила в държавна измяна или нещо подобно. Жалко, защото иначе си беше хубавец… макар и не особено интелигентен.
— А хората на Кашфа притежават ли… някакви необичайни способности? — попитах аз.
Флора се усмихна.
— Е, Джазрик доста си го биваше, но не бих определила способностите му чак като „необичайни“…