Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Глава 2
Изкъпах се, погрижих се за ноктите си и се издокарах за пореден път със свити от Сенките дрехи. После се обадих на „Справки“ и оттам получих телефонния номер на Мег Девлин. Вероятно ставаше въпрос точно за моята Мег, защото адресът беше някъде в околността на къщата на Бил. Гласът на жената, която вдигна слушалката, беше с леко променен тембър, но все пак успях да я позная.
— Мег? Мег Девлин? — казах аз.
— Да — отвърна ми тя. — Кой се обажда?
— Мърл Кори.
— Кой?
— Мърл Кори. Прекарахме заедно една интересна вечер преди известно време…
— Съжалявам. Мисля, че сте сбъркали номера.
— Ако не можеш да говориш спокойно в момента, бих могъл да ти се обадя, когато пожелаеш. Може и ти да ми се обадиш.
— Та аз не ви познавам! — каза тя и тресна слушалката.
Вперих поглед в телефона. Ако съпругът си беше у дома, в държанието й не би имало нищо странно, но дори тогава тя би се опитала да ми покаже по някакъв начин, че се сеща кой съм и дори да ми намекне да й се обадя по-късно. Не бях се свързал досега с Рандъм, защото бях почти сигурен, че той ще ме извика веднага в Амбър, а аз исках първо да поговоря с Мег. Но определено не разполагах с време, за да отида и да я видя. Не можех да си обясня реакцията й, но тъй като нямаше какво да направя, реших просто да приема, че съм ударил на камък. Затова направих единственото друго нещо, което ми се въртеше из главата. Набрах отново „Услуги“ и попитах за телефона на съседите на Бил — семейство Хансен.
След третото иззвъняване от другата страна на линията прозвуча женски глас, който принадлежеше на мисис Хансен. С нея се бяхме запознали при едно от предишните ми гостувания при Бил, макар последния път да не бяхме успели да се видим.
— Мисис Хансен — подхванах аз. — Обажда се Мърл Кори.
— О, Мърл… Разбрах, че сте идвали наскоро.
— Да, но не успях да остана за по-дълго. И все пак най-после успях да се запозная с Джордж. Поприказвахме си с него надълго, и широко. Всъщност сега също бих искал да поговоря с него, стига, разбира се, да си е вкъщи.
Последва необичайно дълга пауза, преди тя да ми отговори:
— Джордж… Ами, Джордж в момента е в болницата, Мърл. Мога ли да му предам нещо?
— О, не е чак толкова спешно — казах аз. — Какво му се е случило?
— Нищо… сериозно. Той просто е под лекарски надзор и отиде днес, за да го прегледат и да си вземе лекарствата. Той… има нещо като амнезия. Губят му се няколко дни от предишния месец, а докторите така и не могат да разберат каква е причината.
— Неприятна история.
— Ами на рентгеновите снимки не се виждали никакви увреждания — от удар или нещо такова. Освен това сега се чувства добре. Казват, че най-вероятно щял съвсем да се оправи. Просто искаха да го наглеждат от време на време. — После сякаш изведнъж й хрумна да ме попита: — Той как изглеждаше, когато говорихте с него?
Въпросът не успя да ме свари неподготвен и аз отговорих без колебание:
— Съвсем нормално си изглеждаше. Разбира се, аз не бях го срещал преди и дори да се е държал по-различно, нямаше как да го забележа.
— Разбирам какво имаш предвид — каза мисис Хансен. — Да му предам ли да ти се обади, щом се прибере?
— Не. Смятам да изляза след малко — казах аз, — и не съм сигурен кога точно ще се върна. Освен това не беше чак толкова важно. Ще му се обадя през някой от следващите дни.
— Добре тогава. Ще му предам, че си го търсил.
— Благодаря. Доскоро.
Бях очаквал нещо подобно след разговора с Мег. Джордж се бе държал ужасно странно, особено накрая. Но това, което истински ме притесняваше, беше фактът, че той, изглежда, знаеше кой съм аз, знаеше и за Амбър и дори бе пожелал да се пренесе там чрез Картите заедно с мен и Бил. Вероятно Джордж и Мег бяха станали жертва на някаква странна манипулация.
Във връзка с това се сетих веднага за Джасра. Но тя изглежда беше съюзничка на Люк, а Мег ме бе предупредила да се пазя от него. Ако Джасра бе успяла да завладее съзнанието й по някакъв начин, тя едва ли би й заповядала да ми каже нещо подобно. Нещата не се връзваха. Кой друг измежду моите познати беше способен на подобен трик?