Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Е, сега вече знаеш, стари ми друже. Това е другата причина да те затворя на това място. Не бих искал да предупредиш останалите.
— Залъкът ще се окаже твърде голям за теб.
Той замълча за няколко секунди и след това сви рамене.
— Ще спечеля или ще загубя. Длъжен съм да опитам.
— Защо на 30-ти април? — попитах аз изведнъж. — Кажи ми.
— На тази дата научих за пръв път за смъртта на баща си.
Той опря ръце в камъка и го добута така, че да блокира напълно изхода. Последваха няколко бързи удара с чук.
— Люк!
Не ми отговори. Виждах сянката му през прозрачния камък. След малко той се изправи и после се изгуби от погледа ми. Ботушите му изтрополяха на земята.
— Риналдо!
Той отново не ми отговори и аз чух как стъпките му се отдалечават.
Броя дните по изсветляването и смрачаването на кристалните стени. Вече измина повече от месец, откак съм затворен, а нямам представа как тече времето в съотношение с другите Сенки. Обиколих всяка зала и ниша от тази прекрасна пещера, но така и не намерих изход. Моите Карти са неизползваеми тук, картите от другата колода, които нарекох Козовете на Съдбата, също. Магията ми е напълно безсилна. Явно стените на пещерата, които са досущ като камъка върху пръстена на Люк, не й позволяват да проникне отвън. Започвам да си мисля, че една временна лудост би била добре дошла за мен, но разумът ми отказва да капитулира пред тази възможност. Прекалено много загадки се въртят из него — Дан Мартинес, Мег Девлин, моята Лейди от Езерото… Защо? И защо той — Люк, Риналдо, моят враг — бе прекарал толкова време с мен? Трябва да намеря начин да предупредя останалите. Ако той успееше да обърне Дяволския чекрък срещу тях, мечтата на Бранд и моят кошмар щяха да се превърнат в реалност. Сега осъзнавам, че допуснах твърде много грешки… Прости ми, Джулия… Ще огледам отново стъпка по стъпка своя затвор. Не може да няма поне една пукнатина в неговата ледена логика, пукнатина, срещу която да хвърля своя ум, крясъците си и горчивия си смях. Из тази зала, надолу по тунела — синьото е навсякъде. Сенките не могат да ми помогнат да се измъкна, защото тук няма Сенки. Аз съм Мерлин Затворения, син на Коруин Изчезналия. Моята мечта за светли дни се обърна срещу мен. Обикалям из затвора си като привидение. Не мога да оставя всичко да завърши така. Може би следващият тунел, или по-следващият…
Роджър Зелазни
Кръвта на Амбър
Глава 1
Захвърлих ръкохватката на меча, след като острието му се счупи. Стоманата беше безсилна срещу синьото море на стената, а аз бях търсил умишлено най-тънката й част. Само няколко малки парченца от камъка лежаха в краката ми. Взех две от тях и ги разтърках между пръстите си. Така нямаше да успея да се измъкна. Изглежда единственият изход беше през мястото, откъдето бях влязъл, но сега то беше също тъй непристъпно.
Върнах се обратно в покоите си, т.е. в оная ниша, където бе импровизираното ми легло. Седнах върху плътния кафяв чувал, издърпах корковата тапа на една бутилка с вино и отпих от нея. Доста се бях поизпотил, докато налагах стената.
Фракир се раздвижи на китката ми, разви се наполовина и се плъзна към дланта ми, за да се увие там около двете парченца от синия камък, които все още държах. Примката й се затегна, тя увисна заедно с тях и се залюля като махало на часовник. Оставих бутилката и се загледах. Фракир описваше дъга, успоредна на тунела, който водеше насам. Тя продължи да се люлее така може би около минута, след това се издигна отново нагоре, спря, когато достигна дланта ми, остави парченцата в основата на средния ми пръст и отново зае невидимата си позиция около китката ми.
Вперих поглед в камъчетата. Вдигнах трепкащата газена лампа и ги разгледах. Цветът им…
Да.
На фона на кожата ми, цветът им изглеждаше приблизително като този на камъка върху пръстена, който Люк бе оставил в „Ню Лайн Мотел“ преди известно време. Съвпадение? Или по-скоро нещата бяха свързани? Дали моята удушваческа корда не се опитваше да ми каже нещо? И къде още бях виждал такъв камък?
На ключодържателя на Люк. Точно така, той представляваше парче метал, в което бе инкрустиран кристал… Дали не бях виждал подобен кристал и на друго място?
Пещерата, в която бях затворен, успяваше някак да блокира Картите и силата на Логрус. Щом Люк носеше камъни като този, от който бяха стените тук, сигурно си имаше сериозна причина за това. Какви ли бяха другите качества на синия кристал?