Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
По този признак помислих, че съм познал Нанета. Казах й го.
— Да, аз съм! — каза тя — и заявявам, че аз и сестра ми ще сме щастливи, ако ти останеш честен и верен към нас.
— До смърт, ангеле мой! И понеже всичко, което сторихме беше дело на любовта, между нас няма повече да става дума за Анджела!
Помолих я да стане и запали свещта, но Мартина скочи веднага с готовност и ни остави да лежим. И както държах в прегръдките си въодушевената от огъня на любовта Нанета, а Мартина със свещ в ръка, застанала пред нас като че ли с поглед искаше да ни обвини в неблагодарност, понеже не й казахме нищо, макар че тя първа се съгласи с моите милувки и с това окуражи сестра си да я последва, изведнъж почувствувах пълното си щастие.
— Да станем, мили мои — извиках аз — и да се закълнем във вечно приятелство!
Веднага станахме, измихме се взаимно, при което те се смяха сърдечно, и това поднови желанията ни. После в костюми от златния век изядохме останките от нашата вечеря. След като си бяхме казали хиляди неща, които само опиянението от любовта може да внуши, легнахме отново в леглото и очарователната нощ продължи във взаимни доказателства на нашата страст. Нанета получи последното доказателство за моята нежност. Понеже госпожа Орио беше отишла вече на литургията, ние трябваше да побързаме с раздялата. Още веднъж им дадох уверение, че са угасили в сърцето ми всички чувства към Анджела. Пристигнал в жилището си, легнах в леглото и спах блажено, докато стана време за обяд.
Господин Де Малипиеро забеляза веселото ми лице и уморени очи, но аз замълчах, не му казах нищо и го оставих да си мисли каквото иска. Два дни по-късно посетих госпожа Орио и, тъй като Анджела не беше там, останах на вечеря и си отидох заедно с господин Роза. По време на моето посещение Нанета намери удобен случай да ми предаде писмо и пакетче. Пакетчето съдържаше парче восък с отпечатък на ключ, а в писмото се казваше, че трябва да дам да ми направят ключ и да го използувам, за да прекарвам нощта с тях, колкото пъти пожелая. Освен това тя ми съобщаваше, че Анджела е била у тях предишната нощ и е отгатнала всичко случило се. Те признали и я укорили, че само тя била виновна за това. Тя ги обидила с най-тежки думи и заявила, че няма да стъпи повече в къщата им, но това им било съвсем безразлично.
Няколко дни след това щастието ни освободи от Анджела. Нейният баща бе поканен за няколко години във Виченца да рисува там фрески в някои къщи и той я взе със себе си. Благодарение на нейното отсъствие аз се намирах в спокойно притежание на тези две прелестни момичета, с които прекарвах най-малко две нощи в седмицата, тъй като имах лесен достъп с помощта на ключа, който дадох веднага да ми направят.
Бяха последните дни на карнавала, когато господин Мандзони ми каза, че прочутата Джулиета иска да говори с мен. Тя много съжалявала, че не ме вижда повече у нея. Бях любопитен да знам какво има да ми казва и отидох заедно с него при нея. След като ме прие много учтиво, тя каза, че знаела, че имам хубава зала в къщата си и желаела да дам бал, всичките разноски, по който щяла да понесе. Съгласих се. Даде ми двадесет и четири цехина и изпрати свои хора у нас, за да поставят полилеи в залата и в стаята ми. От своя страна аз трябваше да се погрижа за оркестъра и за вечерята.
Господин де Санвитали беше вече отпътувал и правителството на Парма го беше поставило под попечителство. Видях кавалера десет години по-късно във Версай. Тогава той беше декориран с кралския орден като главен началник на дворцовия манеж на херцогинята на Парма, най-възрастната дъщеря на Людвиг петнадесети, която, като всички принцеси от френския двор, никога не можа да привикне към живота в Италия.