![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
— И губим време. Скоро тя ще тръгне към Кузиер.
— Може би ще е по-лесно да я чакаме там, далеч от шпионите, които пъплят из Париж.
— Може би да — отговори Ленкур и се обърна към прозореца.
Тогава видя призрак, който все по-рядко го посещаваше, призрака на Виелиста. Някога той беше неговата свръзка — когато той, Ленкур, служеше като шпионин при кардинал Ришельо. Грабнал старата си виела, старецът стоеше на ъгъла и сочеше с пръст Жюл Берто, който излизаше от двореца Шеврьоз. Берто беше книжар, специалист по езотеричните трактати, който много обичаше Ленкур, отнасяше се с него като с любим племенник, дори като със син. Облечен с дълга жилетка без ръкави и с накривено боне, мъжът вървеше, разлиствайки някаква тетрадка, изцяло погълнат от четивото си.
— Почакайте ме — рече Ленкур и изостави Марсиак.
Навън си възвърна старите рефлекси на шпионин и първо се увери, че този, с когото се готвеше да се срещне, не е следен. Щом се убеди, се разбърза и настигна Берто близо до църквата „Сен Томас дю Лувър“, която беше посветена на Свети Тома Кентърбърийски и бе дала име и на улицата. Премина покрай нея и повлече книжаря към малката уличка „Старшинска“ под предлог да се скрият на сянка.
— Но какво търсите тук? — приятно изненадан, запита Берто.
Ленкур го хвана за лакътя и го отмъкна далеч от недискретните погледи.
— Щях да ви задам същия въпрос, Жюл.
Берто смръщи вежди, погледна наляво и надясно.
— Какво става? — възкликна той.
— Всичко е наред. Не се безпокойте.
Книжарят обаче не беше глупав.
— Не е случайно, че ви срещнах близо до двореца на херцогиня Дьо Шеврьоз, нали?
— Не. Какво правехте там?
— Важно ли е?
— Може би.
Берто присви рамене.
— Госпожа Дьо Шеврьоз искаше да разчисти книгите в своя кабинет за магии. Натовари ме да изготвя списък и да уредя продажбата. Няма нищо тайнствено във всичко това.
Вероятно Алхимика от Сенките беше натрупал повечето от тези книги, докато се наричаше Шарл Модюи и служеше при херцогиня Дьо Шеврьоз в качеството на специалист по магии. Но Ленкур не се задоволи с това заключение и продължи:
— Значи имате право да влизате в двореца Шеврьоз?
— Да.
— Ще можете ли да предадете послание на херцогинята?
Вече повече от час Лепра, с мантия и с бялата си рапира на кръста, чакаше в малкия вестибюл на господин Дьо Тревил. На улица „Стария гълъбарник“ капитанът на кралските мускетари беше спретнал два вестибюла, всеки от които имаше връзка с работния му кабинет посредством различна врата. Големият вестибюл беше за просителите и за обикновените посетители, а малкият — за всички останали.
Лепра стоеше пред прозореца и търпеливо чакаше, наблюдавайки приготовленията на мускетарите в двора. Всеки от тях проверяваше екипировката си, лъскаше ботушите си, оседлаваше коня си, остреше рапирата си на точилото на някакъв амбулантен занаятчия, запасяваше се с храна и с вода, поздравяваше приятелите си, целуваше любовницата си, получаваше от нея панделка или парфюмирана кърпичка. Отрядът се готвеше за поход. Тази вечер кралят щеше да отседне в двореца Сен Жермен и както обикновено, мускетарите го придружаваха.
Антоан Лепра нямаше никаква представа къде ще спи. Затова пък отлично знаеше защо го е повикал Тревил: причината можеше да е само схватката му със Сардан.
Най-после един секретар го въведе в кабинета на капитана. Той спази обичая, когато трябваше да вземе важно официално решение, да обърне гръб на стаята и да гледа през прозореца. Старият Тревил се беше сражавал на страната на Анри IV, преди да започне да служи на Луи XIII. Беше човек на действието, който трудно оставаше дълго време седнал. Веднага усещаше мравучкане в нозете си.
Лепра застана мирно и зачака безмълвно, с шапка в ръка. Макар да знаеше, че може да бъде прогонен, не желаеше предварително да се извинява. Може би на Брусиер, който доста несправедливо беше изпитал гнева му. Но не и на Сардан, който го беше напсувал. Между него и Сардан впрочем нещата щяха непременно да се уредят посредством дуел. Пристигайки тази сутрин пръв в Кралската ботаническа градина за медицински растения, Д’Артанян само беше отложил неизбежния сблъсък между мъжете, принудени да кръстосат остриета по законите на честта.
— Бой — рече капитанът след дълго мълчание. — В странноприемница. Между трима от моите мускетари…
Той внезапно се обърна и се втренчи в очите на Лепра.
— Това е поведение на улични гамени, а не на благородници, не на мускетари… Все пак… Все пак зная колко държите на мантията си…