Запали реката [bg]

Младият следовател натисна няколко клавиша на компютъра и възобнови описанието на снимките по реда на появяването им:

— Това са въжетата, използвани за връзване на жертвите към тръбите на катерушката. Запазихме възлите и разрезите на краищата за евентуално напасване, ако намерим други части от същото въже.

— Защо сте съхранили възлите? — попита Шакър.

— Те би трябвало да са пипани най-много, така че е най-вероятно по тях да са останали остъргани кожни клетки. — Торес премина на следващата снимка. — Намерихме тези следи от гуми, които приближават към катерушката и спират пред нея… и открихме сходни по една от алеите в съседните горски участъци. Криминолозите…

Клайн го прекъсна:

— Установихте ли какво е превозното средство?

— Смятаме, че е било голямо атеве, нещо с размери на „Кавазаки Мюл“. Криминолозите се стараят да проследят шарката на гумите и ширината им до конкретен модел и година на производство. Всъщност извадихме късмет с тези гуми. Недалеч от люлката са паднали бучки смачкана пръст — от онази, която е била заседнала в грайферите на гумите. И не изглежда присъща за тази част от парка.

Гърни се усмихна.

— Много добре, Марк. Вероятна връзка към основното местопрестъпление.

Кметът изглеждаше потресен.

— Какво основно местопрестъпление?

— Мястото, на което Джордан и Тукър са били упоени, съблечени, пребити и жигосани — обясни Гърни. — Тъй като това място ще е сцена на по-голямата част от извършеното насилие, ще е и най-обещаващо за намиране на физически улики… — той се обърна към Торес: — Ако бях на твое място, щях да накарам да анализират буците пръст. Може да има нещо специфично.

Шерифът се прокашля:

— Ако приемем, че не са конски лайна.

Торес примигна.

— Сър?

— По онези пътеки често яздят коне.

Главният следовател продължи:

— Намерихме няколко предмета в близката околност, които може да са свързани със случката. Човешки косми, лотариен билет, две цигарени угарки, батерия от фенерче, както и един особено интересен предмет — използван презерватив. Беше в тревистия район на около трийсет метра от труповете, отчасти закрит от редица храсти. Не изглежда да е престоял там дълго.

— И смятате, че който го е оставил, може да е бил свидетел? — попита Клайн.

— Има такава вероятност, сър. Пратихме го веднага в Олбъни. Може да получим съвпадение в Националната база за ДНК и да се сдобием с идентификация. Вярно, че е съмнително, но…

Бекерт кимна.

— Да имаш нещо друго да ни покажеш?

— Имаме сателитни снимки на областта, които идентифицират възможните подстъпи към мястото и маршрутите за изтегляне. Ако се съди по частично опадалите от дърветата листа, снимките вероятно са направени миналата година.