Ханибал: Врагът на Рим [bg]

— Не — замоли се Варсако. — Моля ви.

Сафон разкопча колана на Варсако и го хвърли на пода. После сряза долната част на туниката му, докато не оголи ленената му препаска. Пъхна ножа под плата от двете страни на слабините му и го сряза. Препаската падна на пода и Варсако остана гол от кръста надолу. Тресеше се.

— Двама бяха — запелтечи той, като се гърчеше в оковите. — Течението ги беше отнесло при брега на Сицилия.

Лицето на египтянина се изкриви от ярост.

— Млъквай, глупак такъв! Само влошаваш положението.

Варсако не му обърна внимание. По покритите му с белези бузи се стичаха сълзи.

— Ще ви кажа всичко — изплака той.

Сафон започна да се чувства наистина много виновен. Пое треперливо дъх и погледна през рамо.

Малх му даде знак да отстъпи назад. В гърдите му бушуваха титанични емоции. Стените сякаш го притискаха и чуваше бученето на кръвта в ушите си.

— Говори — заповяда той.

Варсако кимна енергично.

— Преди няколко седмици имаше силна буря. Попаднахме в нея и биремата ни едва не потъна. Слава на боговете, размина ни се. На следващия ден попаднахме на лодка с двама младежи в нея.

Сафон скочи и опря ножа в гърлото му.

— Откъде бяха? — изкрещя той. — Как се казваха?

— Бяха от Картаген. — Очите на Варсако се стрелкаха като на притиснат в ъгъла плъх. — Не им знам имената.

Малх изведнъж стана напълно спокоен.

— Как изглеждаха?

— Единият беше висок и атлетичен. Другият беше по-дребен. И двамата бяха с черни коси. — Варсако се замисли за момент. — И зелени очи.

— Ханон и Суниатон! — Лицето на Сафон се разкриви от мъка. Въпреки облекчението си не можеше да понесе мисълта, че това може да е страшната истина.

На Малх му призля.

— Какво направихте с тях?

Лицето на Варсако посивя.

— Разбира се, щяхме да ги върнем в Картаген — заекна той. — Но корабът беше получил течове по време на бурята. Налагаше се да стигнем до най-близката суша, тоест до Сицилия. Те слязоха там. В Хераклея, ако не се лъжа. — Погледна към египтянина, който кимна утвърдително. — Да, в Хераклея.

— Ясно. — Ледено спокойствие обзе Малх. — Ако е така, защо не са се върнали? Намирането на кораб до Картаген от южния бряг на Сицилия не би трябвало да е никакъв проблем.

— Кой знае? Младежите, напуснали току-що дома си, са едни и същи. Интересуват се само от вино и жени. — Варсако сви рамене толкова небрежно, колкото можеше.

— Напуснали току-що дома си? — изкрещя Малх. — Казваш го така, сякаш са искали да бъдат отнесени в морето. Пълни глупости. Ако сте ги оставили в Хераклея, аз съм Александър Македонски. — Обърна се към Сафон. — Кастрирай го.

Сафон свали ножа към слабините на Варсако.

— Само не това, моля ви, не това — закрещя той. — Ще кажа цялата истина!

Малх вдигна ръка и Сафон спря.

— Вече сигурно си се досетил, че ти и останалите мръсни плъхове сте мъртъвци. Сами се осъдихте със собствените си думи. — Малх замълча, за да осъзнаят думите му. — Кажи ми честно какво направихте със сина ми и приятеля му и ще запазя мъжествеността ти. И ти обещавам бърза смърт.