Корабът на страха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #15
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-51-4
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Корабът на страха». Краткое содержание книги:
Години по-късно един от търговците, участвали в залавянето на пиратите, пристига в Кентърбъри. Носят се слухове, че той се е добрал до загадъчната карта. Сър Хю Корбет, доверен кралски служител, е изпратен да преговаря с търговеца Паулентс. Но преди да успее да се срещне с него, търговецът и цялото му семейство са открити обесени в имението, където са били настанени. По същото време заможен кентърбърийски търговец също става жертва на убийство. Трупът му е открит в заключена стая, а ключовете от стаята висят на колана на мъртвия.
Картата, донесена от Паулентс, не е открадната, но никой не е в състояние да я разчете. Защо тогава е трябвало да загинат Паулентс и близките му? Кой е убиецът, проникнал в старателно охраняваното имение? Как са били обесени жертвите, след като няма следи от насилие, а не личи и да са били упоени? Сър Хю Корбет трябва да навлезе отново в царството на мрака, за да открие корена на злото и да разобличи убиеца.
— Ами твоите новини?
— Получих писмото ти, преди да падне снегът — отвърна Ликуващия. — Отидохме в Съфолк. Вървяхме по течението на река Денам и разпитвахме селяните, знахарките, пияниците из кръчмите, пътуващите търговци. Истина е, сър Хю — очите на Ликуващия жадно просветнаха и той прошепна: — Носи се слух за съкровище на някакво място, което наричат «Сборището на духове».
— Сборището на духове ли?
— Усамотено място, сър Хю, пущинак с мочурища и хълмове и надгробни могили, недалеч от Денам. Мълвата твърди, че в стари времена велик крал, с огромно, надминаващо всякакви представи съкровище, бил погребан наблизо. Хората го търсили, но нищо не са открили. Местен свещеник говори за карти и скици, но…
Поклати глава.
— А какво е ставало там напоследък?
— Един съдебен пристав близо до Денам разказа, че преди три или четири години там пристигнали странници, които разпитвали за тамошните легенди и сказания, но не си спомни нито имената им, нито техните лица. Сър Хю — Ликуващия вирна пръст във въздуха, — голямото съкровище наистина съществува. Наскоро пак са разпитвали за него, но нищо конкретно, само слухове, като слаб полъх в лятна привечер.
— Но няма следи да е разкопавано, някой да е търсил съкровището, нали?
— Казах ти вече, само местни легенди и сказания, любопитни странници, които идват и си отиват със скрити под качулките лица. Не забравяй, сър Хю, че мястото е оживено. Хората минават покрай него на път към Ипсуич и други градове с пазари. Легендите са толкова стари, че всъщност никой не им обръща кой знае какво внимание.
— А Блексток и «Ярост»?
— Добре ги знаят из полуостров Колвас. «Ярост» често се е вмъквал в заливите и протоците около Оруел. Почитали и уважавали Блексток, имали го за герой. Той и неговите хора никога не грабели на сушата. Давал е добри пари на местните земеделци и се е държал миролюбиво. Блексток товарел и поправял кораба, попълвал водните запаси и изчезвал като морска мъгла.
— Ами неговия полубрат, Хюбърт Монаха?
— Отново слухове, но и него никой не е виждал. Хората казват, че Блексток щял да се среща с някого, вероятно с Хюбърт, в изоставения отшелнически скит на река Оруел — той замълча, — а, да, точно така беше името: «Свети Симон от Скалите». Местните твърдят, че Блексток най-вероятно се е запътил тъкмо натам, когато попаднал в клопка между два въоръжени търговски кораба и бил притиснат до крайбрежието през октомври 1300 година. Селяните все още говорят за тази морска битка. Как след нея корабът на сър Уолтър Касълдийн влязъл в Оруел с тялото на Блексток, провесено на кърмата. Уверявам те, сър Хю, на селяните това никак не им се понравило.
Ликуващия хвърли малка цепеница и подпалки във въглищата, които горяха ярко в огнището. Обърна се и избърса ръце.
— Искаш ли нещо за ядене или пиене?
— Не, благодаря ти.
Ликуващия стана и отиде в съседната стая, вероятно килер, върна се с чаша ейл и голямо парче хляб. Пиеше и ядеше шумно.
— Било е страшна морска битка! — каза той между хапките.
— Имало ли е оцелели?
— Да. Според селяните, Касълдийн направил същото, каквото Блексток с неговия екипаж. Мисля, че е избесил взетите в плен, но някои може и да е хвърлил през борда. Те може и да са се издавили, но може и да са доплували до брега. Това му е била грешката на Касълдийн. Виждаш ли, сър Хю, по крайбрежието към корабокрушенците не се отнасят милостиво, но Блексток и екипажът му са били на почит. Оцелял един от тях и му помогнали. Никой не знаел името му. Бил се нагълтал с вода, полужив, дали му малко овесена каша, изсушили дрехите му и го оставили да върви по пътя си.