Корабът на страха

Писарят влезе в малката приемна в къщата на свещеника. Помещението беше почистено, подът излъскан, в огнището пламтеше огън, а тесните прозорци бяха запълнени с потъмняла слама. Ликуващия помоли жената, която наблюдаваше огнището и децата, заловени за полата й, да излязат. Покани Корбет да седне на стол до огъня, а сам приклекна до него, облегнал гръб на стената на огнището, като да бяха стари другари. Всъщност така си и беше. Корбет изчака да останат насаме в стаята, после протегна дясната си ръка. На обветреното лице на Робърт Ормсби, някогашен писар, сега Ликуващия от «Веселяците», се разля усмивка. Нито Ранулф, нито дори кралят знаеше, че Ормсби е негов шпионин. Корбет му плащаше от своята кесия за сведенията, които събираше, докато заедно с трупата си кръстосваше богатите градове и села в източната и южната част на кралството.

— Срещата на Харбълдаун Хил — пошушна Ормсби — беше чиста случайност — той се засмя насила. — В мига, в който чух за трима ездачи, с водач кралски писар, предположих кой може да е.

Посочи с ръка наоколо.

— Благодаря за настаняването.

— Добре ли си?

Корбет се приведе по-близо до огъня.

— Все още сънувам. Имам кошмари — промърмори Ормсби, а погледът му избягваше този на Корбет.

— За Стърлинг?

Ликуващия плъзна поглед встрани, задъха се, сякаш с мъка искаше да прогони от мислите си спомените за съдбоносната битка преди шест години, когато шотландският водач Уолъс беше устроил клопка на английските войски.

— Шотландците все още са ми пред очите — едва-едва изрече Ормсби. — Пълчища от брадясали мъже с метални шипове, които като огромна, зла преграда напредват към нас. Грамадните им рогове ечат, бойни крясъци раздират въздуха. Кресингам, тоя безмозъчен кучи син!

Корбет се взираше мълчешком в огъня. Беше изгубил верни приятели в трагичния ден, когато Хю де Кресингам, Рицар на лебеда и ковчежник на Едуард в Шотландия, беше настоял на бърз ход през моста Стърлинг и така беше попаднал в клопката на Уолъс. За мъже като Ликуващия, единствената утеха беше, че самият Кресингам беше смъкнат от седлото си и убит, а после шотландците одраха трупа му и си направиха бойни трофеи от него. Уолъс даже си беше направил колан с парчето, което му дадоха. Крал Едуард незабавно се беше насочил към Шотландия и отговорил на поражението с победата си при Фолкърк, но на Ормсби битките му бяха дошли до гуша. Напусна кралската служба, премести се в едно село до Гластънбъри и си взе жена от селото. Тя починала при раждане, затова Ормсби беше използвал малкото си състояние, за да подкрепи с пари «Веселяците» и се превъплъти в ролята на Ликуващия, техен водач. Три години по-рано Корбет се натъкна на него по време на един съдебен процес в Есекс и бързо го нае на работа. Ормсби скиташе из пътищата и събираше слухове, а Корбет отсяваше важните в името на краля.