Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
— За да не бъде убит.
— Защо го защитаваш толкова много? — рязко попита Ана. — Ти изобщо не го познаваш! Сама каза, че си го видяла за пръв път!
— Вярно, но ми беше достатъчно. В такива ситуации научаваш много неща за другия. Няма начин да сбъркаш. Той ми спаси живота и ме пусна да си вървя, Ана! Задължена съм му, но в случая това няма никакво значение. Важното е какво мислиш ти.
— Аз си мислех, че го познавам — промълви Ана. — А баща ми се е отказал от съгласието си.
— Ти си голямо момиче, можеш да се омъжиш и без съгласието на баща си.
— А ти би ли се омъжила за някого при подобни обстоятелства?
— Бих разговаряла с него, преди да взема решение.
— Страх ме е — прошепна Ана.
— Ако е имал намерение да те нарани, отдавна е щял да го направи, Ана — поклати глава Кейти.
— Не се страхувам, че ще ме нарани физически. Но какво ще стане, ако онзи човек излезе прав? И Шоу ми признае, че е извършил всичките тези престъпления? Не бих могла да живея с тях. Не искам да знам!
— Все пак трябва да чуеш и неговата версия. Иначе няма да бъде честно.
— Той вече ме излъга, уверявайки ме, че работи на бюро. Ти самата си доказателство, че не е така. Увери ме, че се оттегля. Но онзи тип Франк Уелс заяви, че това е изключено. Напусне ли — отива в затвора.
— Нямам всички отговори, Ана — въздъхна Кейти. — Но имам едно предложение. Поговори с Шоу. В момента той има нужда от теб. Неговите хора се опитаха да го убият. Това вероятно е било тяхното предупреждение. Но ти трябва да говориш с него.
Ана направи върховни усилия да се овладее.
— Искам да ти благодаря за всичко, което направи за мен — промълви тя.
— Няма защо — хладно я изгледа Кейти. — Няма да говориш с него, нали?
— Моля те, не се меси.
Вратата се отвори и някакъв мъж надникна през процепа.
— Ана, Бил иска да поговори с теб — обяви той.
— Веднага се връщам — обърна се към Кейти тя и бързо излезе.
— Май няма какво повече да си кажем, нали? — Кейти започна да облича шлифера си. После очите й се спряха на някакви документи, пръснати върху бюрото. Любопитството й надделя.
„Червената заплаха“, пишеше на разпечатката най-отгоре. Останалите документи също бяха свързани с топ новината, която обикаляше света. Сред тях се виждаха множество бележки, изписани на ръка. Имена, дати, места, уеб сайтове. Кейти ги обхвана с един-единствен поглед, разчитайки на изключително силната си памет. Възнамеряваше да си ги запише в момента, в който напуснеше сградата. Още не знаеше защо, но това просто беше по-силно от нея.
После очите й се спряха на нещо друго. Пристъпи към бюрото и вдигна снимката. Шоу и Ана, прегърнати на фона на Триумфалната арка. Изглеждаха силно влюбени.
— Ако не можете да се влюбите в Париж, значи няма смисъл да сте заедно — прошепна Кейти.
Ана отново се появи.
— Анализираш „Червената заплаха“, а? — директно попита Кейти и посочи отрупаното писалище.
— От любопитство, като всеки друг — сви рамене Ана, после видя снимката в ръцете й и чертите й се изопнаха. — Веднага я върни на мястото й!
Но Кейти направи крачка напред и пъхна фотографията в ръце й.
— Такава любов не се преживява два пъти — прошепна тя. — А повечето хора изобщо не я познават. Казвам ти го от личен опит. — Подаде й една визитка и добави: — Ако искаш пак да си поговорим, ще бъда на този адрес в Лондон.
Ана остана да гледа след нея, притиснала снимката до гърдите си.
33
Настанил се сред чакащите пътници на „Бритиш Еъруейс“ на франкфуртското летище, Шоу следеше новините, които вървяха по няколко големи монитора, пръснати из залата. На един от тях редица възмутени американски сенатори използваха височайшата трибуна на своя парламент, за да сипят огън и жулел срещу Русия, обявявайки я в завръщане към тоталитаризъм, който съперничи дори на безмилостната машина, създадена от бащицата Сталин.
На друг монитор Би Би Си предаваше на живо от британския парламент, който демонстрираше същото отношение към бившия Съветски съюз. На трети размахваше пръст канцлерът на Германия — уравновесена жена, която призоваваше към въздържане от прибързани заключения, но същевременно даваше да се разбере, че руснаците трябва да са срамуват от себе си. Подобна беше позицията и на френския президент, която обаче беше доста по-сдържана от тази на колегите му.
Шоу беше далеч от злободневната тема на световните медии, тъй като беше взел своето решение. Заминаваше за Лондон, за да се види с Ана и да й разкаже всичко за работата си. Ако и след това тя пожелаеше да се омъжи за него (нещо, в което силно се съмняваше), щеше да мисли какво да прави по-нататък. Беше доста изненадан, че след срещата му с родителите й тя изобщо не се обади. Не го направи дори и след като й остави съобщение, че пътува за Лондон. Потънал в неспокойните си мисли той забеляза мъжете пред себе си с известно закъснение. Позна ги веднага, легитимирането беше излишно.