Цялата истина [The Whole Truth - bg]

Ана се събуди и почти изпищя от ужас. Над нея се беше надвесила някаква тъмна фигура. Тя се надигна и инстинктивно придърпа завивките към брадичката си.

— Какво търсиш тук?

— Мисля, че знаеш какво — тихо промълви Шоу и се отпусна на ръба на леглото.

— Как влезе?

В ръката му се появи ключ.

— Ти ми го даде, забрави ли?

— Не съм — уморено отвърна тя.

— Ходих при родителите ти, но ти сигурно знаеш.

— А ти знаеш ли, че след теб са имали и друг посетител? Аз също.

— Какво ти каза?

— Искаш ли да отгатнеш? Сигурна съм, че няма да ти е много трудно. Но аз трябва да знам дали това е истина!

— Съжалявам, Ана. Не исках да се получи така.

— Би трябвало да знаеш, че лъжата винаги наранява.

— Имаш право да си разстроена. Както и да ме мразиш. Но съм тук, за да ти кажа истината.

— И аз просто трябва да повярвам, че именно това е истината?

Очите на Шоу бегло обиколиха спалнята, в която беше изживял много щастливи мигове. Познаваше всеки сантиметър от апартамента на Ана — далеч по-добре от местата, които би могъл да нарече свой дом.

— Мога да опитам, нищо повече — въздъхна той.

— Искам да се облека. Иди в другата стая, ако обичаш.

— Доколкото си спомням, стотици пъти съм те виждал гола.

— Но не и тази вечер — отсече тя. — Хайде, върви!

Той се подчини. Няколко минути по-късно Ана влезе, облечена в дълъг халат. Краката й бяха боси. Седнаха на масичката до прозореца — същата, на която беше поканила Франк.

— Хайде, започвай! — напрегнато рече тя.

— Франк Уелс е мой пряк началник в организацията, за която ти споменах.

— Тази, в която работиш на бюро! — изгледа го тя. — Между другото, как става така, че върху бюрото ти постоянно попадат най-интересните задачи?

— Изпълнявам изключително опасни задачи — отвърна Шоу, забил очи в пода. — Почти никога не съм сигурен, че ще се измъкна жив. Това е истината.

Ана изпусна отчаяна въздишка, но побърза да се овладее.

— Вършиш го просто от добро сърце, така ли?

— Преди седем години прострелях Франк в главата. В Истанбул. Насочи пистолета си към мен, помислих си, че ще ме застреля. Откарах го в болница в мига, в който установих самоличността му. Вероятно е пропуснал тази подробност, но ако не го бях направил, той със сигурност щеше да умре.

— Каза, че искал да те арестува за някакво престъпление.

— Което е неговата версия, но тя не отговаря на истината.

Ана се облегна назад и придърпа полите на пеньоара си.

— А каква е твоята версия? С какво се занимаваше, когато го простреля?

— Не мога да ти кажа. Не съм това, за което ме мисли Франк, но няма как да го докажа.

— Значи аз трябва да повярвам на думите ти, и толкоз! — смаяно възкликна тя. — Въпреки че досегашното ти поведение не внушава никакво доверие.

Шоу се замисли.

— Е, добре — въздъхна след кратка пауза той. — Но трябва да си остане между нас. Казвам го сериозно, Ана! — Тя кимна, чертите й се изопнаха. — Бях в Истанбул за да разбера кой се опитва да ме натопи за контактите ми с един изключително опасен наркокартел, действащ на територията на Таджикистан. По онова време още работех на свободна практика. Приемах поръчки от американци, французи и израелци, но нито една от задачите ми нямаше престъпен характер.