Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
— Кой се опитваше да те натопи? — попита с далеч по-примирителен тон Ана.
— Подозирах доста хора. Работата ми беше такава, че нанесе щети на куп бандити и престъпници. Предполагам, че организацията на Франк е била внедрена в тези среди. Нейните агенти са били сигурни, че съм преминал на страната на лошите, и са препоръчали да бъда неутрализиран. А аз подозирах, че именно Франк ме е натопил. Заложил ми бе капан и бе пристигнал в Турция, за да довърши нещата. Просто стрелях пръв, преди той да ме застреля.
— Но защо си се съгласил да работиш за него, след като не си направил нищо лошо?
— Ще ти кажа. Ако нещата бяха стигнали до съд, аз със сигурност щях да лежа в затвора до края на дните си. Не разполагах с никакви доказателства, които да ме оневинят, докато неговата схема беше много убедителна. Работата за Франк не беше лесна, но все пак бе по-добрата алтернатива. Според мен той и неговите хора подозираха, че съм бил прецакан, но вместо да докажат невинността ми, те предпочетоха да ме шантажират, за да работя за тях.
— Но защо в Шотландия са стреляли срещу теб?
— Кой ти каза? — остро попита той.
— Може би Франк.
— Не ме лъжи, Ана!
— Приятно ми е да го чуя от твоята уста!
— На практика никога не съм те лъгал — въздъхна той. — Просто не ти казвах всичко.
— Разлика, която граничи с абсурда! — възбудено извика тя.
Шоу почервеня от гняв, но само след минута чертите му се смекчиха.
— Всъщност ти си права. Но както и да е. Разбрахме се, че ще работя за тях в продължение на пет години, след което, ако оцелея, ще бъде свободен. Е, стана така, че годините наближават шест.
— Но защо работиш допълнително за тези ужасни хора? Не виждам смисъла.
— Защото исках да съм сигурен, че ще ме пуснат. Трябваше да съм сигурен! По една изключително важна причина.
— Кога реши за тази допълнителна година?
— Преди три години, в Берлин. Точно в полунощ.
Очите им се срещнаха, в гърлото на Ана се появи буца. Полунощ беше часът на първата им среща. Знаех го с точност, защото някакъв уличен часовник започна да бие в мига, в който той я спаси от хулиганското нападение.
— Но той ми каза, че не си свободен — с мъка промълви тя. — Че продължаваш да работиш за него, защото хората с тази професия никога не могат да се оттеглят.
— Току-що имах възможност да се уверя в това.
Думите му прозвучаха толкова отчаяно, че Ана стисна ръката му между дланите си.
— Не можеш ли просто да се махнеш? — попита с насълзени очи тя. — Да избягаш някъде?
— Бих могъл. Тогава със сигурност ще бъда убит или ще попадна в затвора в рамките на следващите двайсет и четири часа.
— Но тези хора са представители на закона! Как е възможно да постъпват така?
— Те са закон в закона. Убиват свободно, когато целта им го оправдава. Светът е опасно място, правилата на играта са променени.
— Много успокоително!
— Искаш ли да си в безопасност?
— На всяка цена? Не!
— Значи си малцинство.
— Какво ще стане с нас?
— Аз те помолих да станеш моя жена и ти прие. Пожела да поискам ръката ти от баща ти и аз го направих. Но не бях напълно откровен с теб. Оказа се, че не мога да се отърва от Франк. При това положение не очаквам да се омъжиш за мен. Не би било честно. Не е правилно. Обичам те твърде много, за да ти го причиня. А сега ми предстои да направя най-трудното.
— Какво е то? — попита с дрезгав шепот Ана.
— Да изчезна от живота ти.
След тези думи Шоу започна да се надига.
— Чакай! — извика тя, избърса сълзите с ръкава на пеньоара си и добави: — Още ли искаш да се ожениш за мен?
— Този въпрос вече е невалиден, Ана. Не искам да се питаш дали ще се върна жив при всяко мое заминаване.
— Ами жените на войниците и полицаите? Нима не си задават този въпрос всеки ден?
— Лесно е да се каже, Ана. Но…
Тя седна в скута му, хвана голямата му силна ръка и я положи върху годежния си пръстен.
— Трябва да си зададеш един въпрос, Шоу. Само един. Все още ли ме обичаш? Ако отговорът е „не“, нямаш проблем.
Той опря глава в нейната и тихо прошепна:
— Значи имам огромен проблем.
35
Николас Крийл не беше особено религиозен човек, но благополучието му явно беше свързано с някаква божествена сила. Съдейки по златните възможности, които буквално го засипваха напоследък, животът на ръба между добрите дела и продажбата на смъртоносни оръжия щедро му се отплащаше.