Цялата истина [The Whole Truth - bg]

— Защото искам да знаете цялата истина.

— Човекът, когото ми описахте, не е този когото познавам. В Германия той ми спаси живота. Никога не съм срещала по-мил и по-прекрасен човек от него.

— Той убива хора, мис Фишер. Лоши хора, но все пак ги убива. Аз също го правех, но вече не. На практика аз съм този, който работи на бюро. Признавам, че вашият годеник е изключително смел човек. Никога не съм виждал нерви като неговите. Но съм виждал и нещо друго — как разпаря жив човек от тук до тук… — Пръстът му докосна корема, плъзна се нагоре и опря човек безспорно го заслужаваше, но и с Шоу шега не бива, знаете… Когато тръгне на лов, той ловува с главно Л, по дяволите! Разбирате ли какво искам да ви кажа?

Замълча, очите му пробягаха по лицето й, устните му се разтеглиха в усмивка.

— Ще ви призная, че съм впечатлен — подхвърли той. — Очаквах да се разплачете още преди пет минути!

— Обичали ли сте някога, мистър Уелс? — внезапно попита Ана.

Франк присви очи, усмивката му се стопи.

— Какво? — дрезгаво изграчи той.

— Струва ми се, че виждате нещата от смешната им страна. Нима толкова ви харесва болката на другите хора? Това ли е най-главното качество на служителите във вашата организация? Да нямат душа, да не изпитват състрадание?

— Вижте, аз дойдох да ви кажа истината…

Ана стана и отвори вратата.

За миг Франк остана неподвижен, после сви рамене.

— Е, хубаво. Да не кажете, че не съм ви предупредил.

Ана го изчака да се изравни с нея и тихо попита:

— Защо го мразите толкова много?

— Той ме простреля в главата, госпожице!

— Според мен това не е истинската причина.

— На психолог ли ми се правите?

— Никога не сте имали близък човек, нали? Някой, когото истински сте обичали или той е обичал вас…

— Тези неща не са за мен!

— Предполагам, че само вие можете да си отговорите на този въпрос. Лека нощ, мистър Уелс.

Ана затвори вратата и вдигна длан пред устата си, за да сподави риданието.

Телефонът иззвъня. Тя дълго се колеба, преди да вдигне.

— Ана Фишер, моля — прозвуча непознат женски глас.

— На телефона — отвърна тя, после колебливо попита: — Кой се обажда?

— Познавате ли човек на име Шоу?

Тя се вцепени.

— Защо питате?

— Едър мъж с тъмни коси и сини очи, нали?

В гърлото й се появи огромна буца.

Моля те, Господи, не позволявай това да се случи! Би било ужасна несправедливост!

— Да, познавам го — прошепна в слушалката тя.

— В такъв случай трябва да поговорим.

— Той добре ли е? — почти беззвучно попита Ана.

— Когато го оставих, беше добре. Но то не означава, че и сега е в същото състояние.

— Какво означава това? Коя сте вие?

— Казвам се Кейти Джеймс. Мисля, че Шоу се намира в сериозна опасност.