Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
Лодките продължаваха да се плъзгат безшумно, когато до ушите на пътниците достигна бученето на водата при прага. С усилие на волята Кап се задържа на мястото си при тия зловещи звуци, долитащи от дълбините на мрака, който едва позволяваше да се различат очертанията на гористия бряг и на тъмния свод над главата му. Впечатлението му от преминаването на водопада беше все още тъй живо, че въображението му не само свързваше приближаващата се опасност с главоломния скок, който беше направил същия ден, но повлияно от страха и неизвестността, дори я преувеличаваше. Тук обаче старият моряк грешеше. Прагът на Осуиго — както по своята същност, така и по силата на течението — е чисто и просто един буен пенлив поток, проблясващ сред камъните и плитчините, докато водопадът, както вече го описахме, действително заслужаваше името си.
Мейбъл също не се чувствуваше много спокойна, но необичайната и съвсем нова за нея обстановка и голямото упование във водача на лодката й помагаха да запази самообладание. Тревогата й щеше да бъде много по-голяма, ако по-добре вникнеше в цялата сериозност на положението и ако знаеше колко безпомощен е човекът, дръзнал да се изправи срещу мощта и величието на природата.
— Това ли е мястото, за което споменахте? — попита тя Джаспър, когато ревът на водата за първи път достигна съвсем ясно и отчетливо до слуха й.
— Да, това е, и много ви моля, Мейбъл, доверете се напълно на мен. Ние се познаваме много отскоро, но тук в пустинята човек изживява за един ден толкова, колкото другаде би изживял за много дни. Аз вече имам чувството, че ви познавам от години!
— Аз също ви чувствувам много близък, Джаспър, и напълно се осланям на вашето умение и желанието ви да ми помогнете.
— Добре, ще видим, ще видим! Ех, гледай ти, Следотърсача насочва лодката към самата среда, а коритото на реката е по̀ към източния бряг. Но сега вече едва ли ще ме чуе. Дръжте се здраво за лодката и не се бойте от нищо.
В следващия миг бързото течение ги увлече към прага и в продължение на три или четири минути девойката, по-скоро смаяна, отколкото уплашена, не виждаше нищо освен една лъскава разпенена пелена и чуваше само грохота на водата. Двадесетина пъти лодката заплашваше да се блъсне в някоя от искрящите къдрави вълни, които се различаваха съвсем ясно дори в напрегнатата тъмнина, но всеки път се изплъзваше невредима, изтласквана от силната ръка на младежа, който я направляваше. Само веднъж Джаспър загуби власт над крехкото кану и то се завъртя на едно място, но с отчаяни усилия той успя да го овладее отново и да го върне в желаната посока. Скоро Джаспър бе възнаграден за голямото напрежение — лодката заплава в спокойните дълбоки води по-долу от прага, вън от всяка опасност, без да е загребала дори една шепа вода.
— Всичко се свърши, Мейбъл — радостно извика младежът. — Опасността мина и сега вече можете да се надявате, че още тази нощ ще се срещнете с баща си.
— Слава на Бога! И това голямо щастие ние ще дължим на вас, Джаспър!
— Колкото на мен, толкова и на Следотърсача. Но къде впрочем се дяна другата лодка?
— Виждам нещо във водата недалеч от нас. Дали това не е лодката на нашите приятели?
С няколко удара на греблото Джаспър стигна до предмета, който беше привлякъл вниманието им. Това действително беше другата лодка, но преобърната с дъното нагоре. Щом разбра това, младежът се зае да търси пострадалите и за своя най-голяма радост скоро откри Кап, който се носеше по течението. Старият моряк бе приел риска да се удави, пред страха да попадне в ръцете на ирокезите. Джаспър не без усилие го изтегли в лодката и с това диренето приключи. Младият моряк беше уверен, че Следотърсача ще предпочете да прегази до брега, тъй като водата беше плитка, вместо да се раздели с любимата си пушка.
Останалата част от пътуването беше кратка, макар че пътниците чак до края не успяха да се освободят от страха, който им внушаваше заобикалящият ги мрак. Не след дълго до слуха им долетя глухо бучене, което на моменти напомняше тътена на далечна гръмотевица, след него следваше шум от плискане на вода. Джаспър поясни на спътниците си, че този шум идва от прибоя на езерото, Скоро пред тях се показаха ниски, криволичещи ивици земя. Една от тези ивици образуваше малко заливче, към което лодката се насочи и безшумно се плъзна по чакълестия бряг. После така бързо тръгнаха нанякъде, че Мейбъл едва разбираше какво става. След няколко минути минаха покрай часовоя. Отвори се някаква порта и развълнуваната девойка се намери в обятията на един баща, когото до този миг изобщо не познаваше.