Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Колко се радвам, че всичко е завършило така благополучно. Въпреки голямата умора почти не можех да спя от тревога, все се страхувах, че нещо лошо ви се е случило.
— Бог да благослови вашето добро сърчице, Мейбъл! Да, такава сте вие, предана и милостива. А аз, да си призная, също много се зарадвах, като видях фенерите да се приближават към брега, защото това беше сигурен знак, че сте пристигнали невредими. Ние, ловците и водачите, сме груби хора, но и ние сме способни да изпитваме искрени чувства не по-зле от който и да било генерал от армията. Двамата с Джаспър по-скоро бихме умрели, отколкото да допуснем да ви се случи някакво нещастие, повярвайте ми.
— Благодаря ви за всичко, което сторихте за мене. Следотърсачо. Благодаря ви от цялото си сърце и бъдете уверен, че ще разкажа всичко на моя баща. Вече доста много му разказах, но то все още не е достатъчно.
— Спрете, Мейбъл! Сержантът добре познава тази гора, познава и самите червенокожи, така че ще бъде излишно да му разправяте каквото и да било… Но ето че вие вече се срещнахте с вашия баща, кажете ми тогава, отговаря ли този храбър стар войник на вашите очаквания?
— Намерих в негово лице един нежен баща, който ме прие тъй ласкаво, както само бащата може да приеме своето дете. А вие отдавна ли го познавате, Следотърсачо?
— Зависи от това как хората броят времето. Аз бях дванадесетгодишен, когато сержантът ме взе за първи път със себе си на разузнаване, а оттогава има повече от двадесет години. Доста пътеки сме извървели с него, докато вас още не ви е имало на света, а може би нямаше и сега да ви има, ако ми липсваше дарбата да владея така добре пушката.
— Какво искате да кажете?
— Не са нужни много думи, за да разберете. Нападнаха ни из засада, сержантът беше ранен и сигурно щеше да се раздели със скалпа си, ако аз нямах вродена наклонност към оръжието. Както и да е, успяхме да спасим сержанта и дори сега едва ли ще намерите човек в целия полк с по-хубави и буйни коси от неговите въпреки преклонната му възраст.
— Вие сте спасил живота на моя баща, Следотърсачо — възкликна Мейбъл, като сграбчи несъзнателно жилестата ръка на ловеца и я стисна сърдечно. — Бог да ви благослови за това и за всички други добри дела, които сте извършил.
— Не, вие преувеличавате. Аз, струва ми се, само спасих скалпа му. Човек може да продължи да живее и без скалп, затова не мога да твърдя, че съм му спасил живота. Ето Джаспър например може да каже, че ви е спасил живота, защото, ако не бяха неговите зорки очи и сигурната му ръка, лодката едва ли щеше да мине благополучно през прага в такава нощ. Момчето си е родено за водата, а аз — за лов в гората. Сега той е там, долу, на брега на скалистото заливче, оправя лодките и не сваля поглед от любимото си корабче. По мое мнение няма по-хубаво момче по тия места от Джаспър Уестърн.
За първи път откакто беше излязла от своята стая, Мейбъл погледна надолу и очите й съзряха това, което би могло да се нарече предел на незабравимата картина, която тя бе наблюдавала с толкова наслада. Там, където Осуиго вливаше тъмните си води в езерото, бреговете бяха сравнително високи, но източният бряг бе по-висок и повече се издаваше на север от западния. Фортът се намираше на западния бряг и непосредствено под него, до самата река, бяха разположени няколко дървени бараки. Те не бяха построени с отбранителна цел, а служеха за склад на стоките, предназначени за самия форт или за препращане в другите пристанища на Онтарио, с които фортът беше в постоянна връзка. При двата бряга на устието на реката противодействащите сили на северните ветрове и бързото течение бяха образували две извити чакълести, учудващо симетрични издатини, които бурите по езерото бяха закръглили в заливчета. Заливчето при западния бряг беше по-извито и по-дълбоко и представляваше мъничко живописно пристанище. На тясната брегова ивица между форта, кацнал на високия бряг, и водата се намираха бараките, за които споменахме по-горе.